Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]

— Вие сте направили трите меча? — Това я смути. Не съвпадаше с онова, което й бяха казали. — Знаех, че вашият народ е направил Минияр за крал Елврит от Римърсгард, но не и че сте изковали и другите два меча. Джарнауга каза, че мечът Печал е направен от самия Инелуки.

— Не споменавай името му! — Някои от останалите дуори вдигнаха глави и изрекоха няколко напевни, неразбираеми фрази, а Юис-фидри им отговори и отново се обърна към Мириамел. — Не споменавай името му. По-близо е, отколкото е бил от векове. Не привличай вниманието му!

„Все едно съм с безброй Странгиардовци в тази пещера — помисли си тя. — От всичко се страхуват“.

Но и Бинабик й беше говорил почти същите неща.

— Добре. Няма да споменавам… името му. Но това не е историята, която са ми разказвали. Един учен човек ми каза, че… той… го е направил сам в ковачницата на Асу'а.

Дуорът въздъхна.

— Истина е. Ние бяхме ковачи в Асу'а — или поне някои от нашите бяха… някои, които не успяха да избягат от нашите господари Зида'я, но които едновременно с това бяха и деца на мореплавателя и подобни на нас като два къса руда от една и съща жила. Всички загинаха, когато рухна замъкът. — Юис-фидри изпя кратък вопъл на дуорски, съпругата му Юис-хадра се присъедини. — Той използва Чука — нашия Чук, — който оформя, за да го изкове, както и Словата на сътворението, на които го научихме. Все едно го е изваяла ръката на нашия Върховен ковач. В този ужасяващ момент, където и да се намирахме, пръснати върху лицето на света… ние усетихме сътворяването на Печал. И все още усещаме болката в себе си. — Той дълго остана безмълвен. — Това, че Зида'я му го позволиха — продължи най-после той, — е една от причините да се отвърнем от тях. Бяхме унижени така дълбоко от тази постъпка, че оттогава сме осакатени.

— А Трън?

Юис-фидри кимна с голямата си глава.

— Простосмъртните ковачи в Набан се опитаха да изковат звездния меч. И не успяха. Някои наши сродници бяха издирени и откарани тайно в императорския палат. Повечето от простосмъртните ги мислеха за странно племе, което само наблюдава океаните и предпазва корабите от беди, но някои знаеха, че древното знание на Сътворението и Оформянето тече дълбоко във всички Тинукеда'я, дори в тези, които бяха предпочели да останат при морето.

— Тинукеда'я? Но това е, което Ган Итай… те са нискийци!

— Всички ние сме Деца на океана — отвърна печално дуорът. — Някои предпочетоха да останат близо до морето и това завинаги ни отдели от Градината на нашето рождение. Други предпочетоха по-скрити и потайни пътеки като мрачните подземия и оформянето на камъка. Разбираш ли, за разлика от нашите братовчеди Зида'я и Хикеда'я, ние, Децата на мореплавателя, можем сами да оформяме себе си, както оформяме други неща.

Мириамел беше втрещена.

— Вие сте… вие и нискийците сте едно и също? — Най-после разбра защо й се беше сторило, че Юис-фидри й е познат, когато го видя за първи път. В скулите му, в маниерите му имаше нещо, което й напомняше за Ган Итай. Но изглеждаха толкова различно!