Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]

Юис-хадра направи неразгадаем жест със свити пръсти.

— Ние подготвихме някои стените, след това Зида'я направили рисунки там. Но на други места ние дали грижа на камъните сами, помогнали им… да станат. Когато Асу'а е построена, Зида'я и Тинукеда'я все още работеха едни до други. — Тонът й беше унил. — Заедно правехме великолепни неща.

— Да. Видях някои. — Мириамел се огледа. — Къде е Юис-фидри? Искам да говоря него.

Юис-хадра като че ли се притесни.

— Аз ли казала нещо лошо? Аз не мога говори твой език, както езика на простосмъртните от Хернистир. Юис-фидри говори по-добре от мен.

— Не. — Мириамел се усмихна. — Нищо лошо не си казала. Но ние двамата разговаряхме за нещо и искам да продължим разговора си.

— А. Той ще дойде след малко време. Той напуснал това място.

— Тогава ще те погледам как работиш, ако не възразяваш.

Юис-хадра й се усмихна в отговор.

— Не. Ще ти кажа нещо за камък, стига искаш. Камъните имат истории. Ние знаем тях. Понякога мисля, че знаем техни истории по-добре от наши.

Мириамел се облегна на стената. Юис-хадра продължи заниманието си, като едновременно с това й говореше. Мириамел не се беше замисляла за скали и камъни, но заслушана в плътния, мелодичен глас на дуорката, за първи път разбра, че по някакъв начин и те са живи създания като растенията и животните — или поне са такива за народа на Юис-хадра. Камъните се движеха, но в продължение на цели епохи. Променяха се, но нито едно живо създание, дори ситите, не кръстосваше достатъчно дълго под небесата, за да забележи тази промяна. Дуорите изучаваха и се грижеха и по някакъв начин дори обичаха костите на земята. Възхищаваха се на красотата на блещукащите камъни и метали, но ценяха и наслоеното търпение на пясъчниците, и релефа на вулканичното стъкло. Всеки камък имаше своя собствена история, но бяха нужни специален усет и мъдрост, за да разбереш бавните им истории. Съпругата на Юис-фидри — с нейните огромни очи и деликатни пръсти — ги познаваше отлично. Мириамел изпита някакво странно предразположение към това странно същество и заслушана в бавната й, въодушевена реч, за момент забрави за собствените си неволи.