![Съдбовният кораб [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/7/0/sdbovniyat-korab-bg-download.jpg)
Съдбовният кораб [bg]
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Сага за живите кораби #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-84-4
- Переводчик: Катрин Якимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Съдбовният кораб [bg]». Краткое содержание книги:
— Но да чакаме дни, преди да потеглим…
— Да изчакаме няколко дни е по-добре, отколкото да чакаме завинаги — отбеляза Силдин. — Знаем, че Малта е жива. Животът ѝ стори ли ти се в опасност?
Рейн въздъхна.
— Не можах да определя — беше принуден да признае той. — Можех да усетя Малта. Но беше сякаш тя отказва да ми обърне внимание.
И двамата замълчаха. Зимният ден беше студен, но небето все още беше ясно. Из града се носеха гласове и кънтяха чукове. Докато вървяха заедно по бингтаунските улици, Рейн вече усещаше промяната във въздуха. Навсякъде суматохата от дейности ясно говореше за надеждите и вярата в утрешния ден. Татуирани и хора от Трите кораба работеха заедно с Търговци — Стари и Нови. Малко от занаятите бяха отворили врати отново, но по уличните ъгли вече имаше деца, които разнасяха стриди и диви зеленчуци. Също така изглеждаше, че в града има повече хора. Той подозираше, че приливът от бежанци се е пренасочил и че избягалите от Бингтаун към отдалечените райони се завръщаха. Приливът се бе обърнал. Бингтаун щеше да се възроди от пепелта.
— Очевидно знаеш доста за драконите — посочи Рейн на Силдин. — Откъде идва всичкото това неочаквано познание?
Вместо да отговори, Силдин зададе собствен въпрос:
— Превръщам се в Дъждовник, нали?
Рейн не го погледна. Не беше сигурен дали Силдин щеше да иска отсега да размишлява върху лицето си. Промените в собствения външен вид на Рейн, изглежда, се ускоряваха. Дори ноктите му растяха по-здрави и рогови. Обикновено подобни изменения не застигаха един Дъждовник, докато не достигнеше средна възраст.
— Така изглежда. Притеснява ли те?
— Не особено. Не мисля обаче, че на майка ми ѝ се нрави. — Преди Рейн да е успял да реагира на това, той продължи: — Вече имам сънищата на Дъждовник. Започнаха в нощта, когато заспах в града. Ти ме събуди от един такъв, когато ме намери. Тогава не можех да чуя музиката, както Малта, но мисля, че ако сега се върна, ще я чуя. Знанието набъбва в мен, не зная откъде идва. — Той свъси люспестите си вежди. — Принадлежало е на някой друг, но по някакъв начин сега идва при мен. Това ли се нарича „давене в спомени“, Рейн? През мен тече поток от спомени. Ще полудея ли?
Той постави ръката си върху рамото на момчето и го стисна. Толкова слабо и тясно рамо, поело подобен товар.
— Не е задължително. Не всички от нас полудяват. Някои се научаваме да плуваме по течението.
Глава двадесета
Затворници
— Сигурен ли си, че ще ти е достатъчно топло? — отново го попита Яни Купрус.
Силдин подбели очи по посока на Рейн в знак на съчувствие и Дъждовникът установи, че се усмихва.
— Не зная — честно отвърна Рейн. — Но ако облека още един кат дрехи, се боя, че ще изпадна от тях, докато драцената ме носи.
Това я смълча.
— Ще се оправя, майко — увери я той. — Няма да е по-зле от плаването в лошо време.
Те стояха в набързо разчистен участък зад Търговската зала. Тинтаглия бе настояла от тук насетне всеки град под контрола на Търговците да разполага с открито пространство, достатъчно голямо за спокойното приземяване на един дракон. И винаги, когато дракон избереше да се приземи в даден град, жителите му трябваше да гарантират топло посрещане и подобаваща храна за създанието. Преговорите относно какво е „подобаваща храна“ бяха отнели няколко часа. Месото трябваше да е живо и най-малко с размерите на „добре развито мъжко теле в края на първата си година“. Когато ѝ беше казано, че е по-вероятно да получи домашни птици, тъй като Бингтаун не разполагаше с пасбища за добитък, тя се бе цупила, докато някой не ѝ предложи затоплено масло и помощ в приглаждането на люспите ѝ винаги, когато идваше на посещение. Това като че ли я беше успокоило.
Дните минаваха в подобно заяждане, докато Рейн вече не бе започнал да мисли, че ще полудее. Някъде около дузината оцелели гълъби, които служеха на Бингтаун и Трехог, бяха летели до изтощение. Кратките послания, които изпращаха и получаваха, явно не бяха способни да изяснят всичко, което се случваше в двата града. Рейн бе облекчен, след като един-единствен ред го уведоми, че пастрокът и полусестра му са се завърнали в града в добро здраве. Бендир бе напуснал Трехог, за да отиде нагоре по реката в търсене на обозначеното от Тинтаглия място върху малката речна карта, която бяха изпратили. Той щеше хем да помисли върху начин за издълбаване на реката, хем да търси следи от заровен град. Доволна, че напредва по целите си, Тинтаглия най-сетне се бе съгласила да поемат в търсене на Малта. Рейн беше изненадан колко много хора се бяха събрали, за да наблюдават тръгването му — вероятно повече от любопитство, отколкото от дълбока загриженост за мисията. Животът или смъртта на Малта малко ги засягаше.