Черното копие и сянката на Властелина [bg]

В залата настъпи тежко мълчание.

- Да – тихо каза хобитът, надигайки се и гледайки херцога в очите.

Етчелион за миг притвори клепачи, ръцете му стиснаха облегалките... Но след секунда той отново говореше съвсем спокойно. Ала стоящите около него приближени не притежаваха подобно самообладание и някои не сдържаха възклицанията си.

Кратко и точно, без да пропускат нищо, но и без излишни подробности, джуджетата и хобитът започнаха да разказват. И макар че доста неща бяха споменати съвсем бегло, минаха повече от два часа и денят взе да клони към вечерта, когато те, запъхтели се, спряха да говорят. Сега всичко зависеше от седящия срещу тях човек.

Но херцогът, като разтвори събраните пред лицето си пръсти, не им зададе никакъв въпрос, а мълчаливо погледна един от своите придворни.

- Не може да бъде... – с известно затруднение проговори благородникът. – Прекалено невероятна е цялата тази история с върналите се от подземния огън Пръстени... Къде са доказателствата? Вие ни разказахте една ужасяваща приказка, но с какво я потвърждавате?

- Хрониките на Гондор говорят ясно – прекъсна го втори. – „И падна черен дъжд от пепел, и пламъкът на Съдбовния връх достигна небето и в сърцето на огнената буря се забиваха Назгулите, подобни на черни мълнии, и Огънят от дълбините ги погълна навеки.“ – Придворният наведе вдигнатата си глава, свършил да цитира.

- Защо да лъжем? – включи се в разговора Амрод. – С каква цел бихме могли да се явим тук?

- Никой не ви обвинява в лъжа – примиряваш 1 повдигна ръка Етчелион. – Просто прекалено невероятно е разказаното от вас... Може би съществува по-просто обяснение?

- Бихме се радвали да го дадем, ако го имахме – отговори Фолко. – Но нашите думи лесно могат да бъдат проверени. Кралете на Гондор притежават Палантира. Защо да не се възползвате от него?

- Никой, освен краля, не може да гледа в този камък – с оттенък на съжаление пророни херцога.

Фолко скръцна със зъби.

- Ако предположим, че всичко разказано от вас е истина – замислено продължи Етчелион, – тогава ние трябва незабавно да вдигнем на оръжие всички сили, с които разполагаме. Такава заповед аз не мога да дам. Малката ни постоянна армия ще отблъсне дори голямо нахлуване на номадите – но против силите на целия Изток.... можете ли да покажете на картата тази Цитадела на Олмер?

Макар донесената и разтворена карта да изобилстваше с бели петна, горите Ча и Пустата планина на нея бяха отбелязани до най-източния им край. Херцогът и приближените му се наведоха над нея.

- Откъде ще бъде нанесен ударът им? – без да се обръща към никого конкретно, попита Етчелион. -Можете ли да назовете мястото на сборния им пункт?