Черното копие и сянката на Властелина [bg]

Амрод, който по някакво стечение на обстоятелствата бе поел да играе пред хората ролята на водач на пратеничеството, зададе полагащите се от етикета въпроси и получи също толкова изисканите ритуални отговори. Най-сетне началникът на Стражата на Цитаделата ги попита за целта на посещението им.

- Трябва да се срещнем с краля – каза Амрод Трябва да му предадем необичайно важни известия, които не могат да бъдат съобщени на никой друг, освен на него.

Началникът на Стражата бавно кимна.

- Не се притеснявайте, уважаеми, за всичко вече е доложено на Негова Светлост херцог Етчелион. Всеки момент очаквам разпореждането му, за да ви заведа при него. Вие ще можете да връчите на херцога своите акредитивни писма.

- Ние предполагахме – с превъзходно изигран хлад в гласа забеляза Амрод, – че акредитивните писма следва да се връчат само на краля на Гондор и Анор.

- Негово величество са много заети. Господарят Етчелион ще ви приеме пръв и ще огледа печатите на свитъците ви, такъв е нашият обичай. Но те ще бъдат отворени, вие сте прави, само от краля.

Амрод мълчаливо наведе глава. Началникът на стражата ги пронизваше с втренчен поглед, в който под учтивостта се криеше немалка тревога, но скован от дисциплината, той не им зададе нито един въпрос.

Отвориха се тежките врати на залата, появи се куриер.

- Негова Светлост херцог Етчелион Итилиенски, владетел на Емин Арнен, пазител на Минас Итил, ви очаква! – тържествено провъзгласи той и се поклони, с жест канейки ги да влязат.

Те прекрачиха прага, Фолко с интерес се оглеждаше. Намираха се в тронната зала, където някога суровият Денетор приемал клетвата на младия Перегрин, и това, което виждаше далечният потомък на един от участниците в похода на Пазителите точно съвпадаше с описанията от Червената книга. Тук нищо не се беше променило, както и в цялата Цитадела.

Дълбоки прозорци, овални ниши, високи колони от черен мрамор с гравирани фигури на непознати животни по капителите, многоцветни стенописи по златния таван и мраморни статуи на крале и наместници – колко пъти тази гледка бе рисувана от въображението на Фолко, докато хобитът прелистваше страниците на Червената книга!

Залата бе почти празна, празен беше и високият трон, но от двете му страни стояха двама стражници. Пред стъпалата на тронното възвишение стоеше черно каменно кресло – сигурно същото онова, в което някога е седял Денетор – и в него ги чакаше Етчелион Итилиенски. Като всеки истински Нуменорец от благороден произход той бе висок, но редките за този народ златисти коси издаваха в него роханска кръв. Не можеше да бъде наречен нито стар, нито млад – могъщ воин в разцвета на силите на тялото и разума. Тъмнозелените му дрехи бяха украсени с герб – в едната половина гондорското Бяло Дърво и Седем Звезди, в другата – препускащ на светлозелено поле бял кон сред обвити в огън планини. До херцога стояха още няколко млади благородници.