Драконите на сломеното слънце [bg]

Келевандрос настани още по-удобно брат си на кушетката, а Лорана го наметна със собствения си шал, за да го затопли.

— Изтърпял си достатъчно от Медан и хората му — каза тя с едва сдържан гняв в гласа си. — Цяло щастие е, че не си загубил живота си!

— Не беше необходимо да ме убиват — произнесе с горчивина Калиндас. — Явно са ме ударили по главата. Успели ли са учителят Палин и кендерът да избягат с магическото устройство?

— Така смятаме. Бунтовниците не са открили следите им, а и не сме получавали сведения за залавянето им.

— Ами соламниеца?

— Лъвицата твърди, че е имало схватка. Двама от рицарите на Нерака са били убити. Не са открили тялото на Джерард, така че можем единствено да предполагаме, че е бил заловен в плен. — Лорана въздъхна. — Ако това е истина, мога само да му пожелая смъртта да го сполети бързо и леко. Бунтовниците разполагат с шпиони в казармите, които понастоящем го търсят. До този момент нямаме никаква информация. Не е в затвора — това поне знаем със сигурност… Колкото до Палин, Келевандрос току-що се върна от среща с грифоните. Донесли са съобщение. Надявам се, че е от него.

— Тук, в мен е, мадам — каза прислужникът. Той измъкна навития пергамент от ботуша си и го подаде на кралицата.

— Сигурен ли си, че с теб всичко е наред? — попита към Калиндас тя. — Да позвъня ли да ти донесат чаша вино?

— Моля ви, кралице, прочетете писмото си на спокойствие — каза той. — Не се тревожете за мен.

След като му хвърли още един обезпокоен поглед, Лорана отиде при писалището и седна зад него. Келевандрос запали свещ и я постави пред нея. Тя разви пергамента. Беше покрит с мастило и миришеше съвсем слабо на лимон. Думите, написани върху него, бяха нахвърляни сякаш набързо и я уведомяваха за сравнително маловажни новини. Бивш неин съсед разказваше на Лорана за насажденията си, колко са пораснали децата му и че си е купил кон на Средиденския панаир. Освен това се осведомяваше за здравето й и изразяваше надежда, че се чувства добре.

Лорана вдигна пергамента и го прокара през пламъка на свещта, като внимаваше да не го държи прекалено близо, за да не го изгори или опърли. След секунда между редовете започнаха да се появяват други думи. Тя прокара пергамента още на няколко пъти през свещта, додето скритото съобщение се появи напълно.

Постави писмото на писалището и го прочете замислено. Почеркът не беше на Палин. Заинтригувана от автора на съобщението, Лорана потърси подписа му в дъното.

— А, Джена — измърмори.

Продължи да чете с все по-нарастващо изумление.