Драконите на сломеното слънце [bg]

Джерард се видя принуден да изостави теорията, че този човек възнамерява да го използва за личното си забавление и че ще се подиграе със смъртта му. Но ако това беше така, тогава каква роля изпълняваше Медан? И каква беше тази история за елфи, които са го нападнали?

Рицарят седна в леглото и отдаде чест, поне доколкото превързаните му гърди и ръка му позволяваха. Медан може би стоеше от другата страна на барикадата, но беше и предводител, следователно Джерард му дължеше уважението, съответстващо на неговия ранг.

Наместникът също отдаде чест и му каза да почива, за да не се отворят раните му. Младият войн едва-едва го чуваше. В този момент той мислеше за друго — опитваше да си припомни утринта на нападението.

Медан ги бе причакал с определен мотив: да залови Палин и магическия артефакт. Това значеше, че е бил напълно наясно къде да ги открие. Някой му беше подшушнал къде и кога ще бъдат.

Някой ги бе предал, но кой? Изменник в домакинството на Лорана? Беше трудно за вярване, и все пак Джерард си припомни още веднъж елфа, отишъл „на лов“, който така и не се появи повече. Може пък рицарите да го бяха заловили и убили. А може би не.

Мислите му се оплетоха напълно. Какво беше станало с Палин и кендера? Бяха ли се спасили? Или и те бяха затворници като него?

— Как се чувствате, сър? — попита загрижено Медан.

— Доста по-добре, милорд — отговори той. — Искам да ви кажа, сър, че ако се притеснявате за здравето ми и заради това продължавате с цялото това представление, вече не е необходимо да го правите. Известно ми е, че съм ваш пленник. Нямате причина да ми вярвате, но искам да знаете, че не съм шпионин, а…

— Соламнийски рицар — довърши наместникът с усмивка. — Да, известно ми е, сър… — Той замълча в очакване.

— Джерард ут Мондар, милорд — представи се младият войн.

— А аз съм наместник Алексиъс Медан. Да, сър Джерард, известно ми е, че сте Рицар на Соламния. — Той придърпа стола и се настани до леглото му. — Освен това зная и че сте мой пленник, но искам от вас да не го споменавате на висок глас. — Медан хвърли бърз поглед към мрачните мистици, които работеха в най-далечния край на помещението. — Предлагам това да остане нашата малка тайна.

— Милорд? — зяпна Джерард. Дори и в този момент драконесата Берил да се появеше, за да цопне право в супата му, едва ли би бил по-изненадан.