Зовът на барабана [bg]

— Откъде ме познаваш? — попита момчето, като се надигна с достойнство, което щеше да е много смешно при други обстоятелства.

— Ами знам само, че се казваш Уилям. Права ли съм? — Свих ръце до тялото си, надявах се да греша. Ако наистина беше Уилям, то знаех не само това за него, но и още много други неща.

Бузите му се зачервиха, а очите му ме огледаха дръзко. Вниманието му временно бе откъснато от пиявиците заради твърде фамилиарния подход на, както внезапно осъзнах, една доста раздърпана вещица с вързани на бедрата поли. Той или беше добре възпитан, или несъответствието между гласа ми и външния ми вид го направи предпазлив, защото преглътна дръзкия отговор.

— Да, така е — рече кратко. — Уилям, виконт Ашнес, девети граф Елсмиър.

— Всичко това? — попитах любезно. — Великолепно. — Хванах едната пиявица с палец и показалец и дръпнах нежно. Тя се разпъна като дебел ластик и отказа да се откачи. Бледата кожа на момчето също се разпъна и то издаде тих, задавен звук.

— Пусни я! Ще се скъса, ще я скъсаш?

— Възможно е — признах аз. Станах, оправих полите си и се приведох в ред.

— Хайде, ела — подадох му ръка. — Ще те заведа в къщата. Ако ги поръся с малко сол, ще паднат веднага.

Отказа да хване ръката ми, но се изправи малко нестабилно. Огледа се, сякаш търсеше някого.

— Татко — обясни, когато видя изражението ми. — Изгубихме пътя и той ми каза да чакам до потока, докато провери посоката. Не искам да се притесни, ако не ме завари тук.

— Аз не бих се притеснила — казах. — Сигурно вече сам е открил къщата, тя не е далече. — Със сигурност, тъй като това бе единствената къща в околността и то в края на добре отъпкан път. Лорд Джон вероятно бе оставил момчето и беше тръгнал напред, за да открие Джейми и да го предупреди. Много съобразително. Устните ми неволно се изопнаха.

— А тя къщата на Фрейзър ли е? — попита момчето. Пристъпи плахо, леко разкрачен, за да не се търкат пиявиците една в друга. — Дойдохме да видим Джеймс Фрейзър.

— Аз съм госпожа Фрейзър — казах и му се усмихнах. Твоята мащеха — можех да добавя, но не го направих. — Ела.