Златният бряг [bg]

28.

Литъл Итъли не е далеко от „Фоли Скуеър“, а е близо също и до „Пълийс Плаза“, до управлението на ФБР на „Федерал Плаза“ и до държавните и градските криминални съдилища. Това географско разположение на квартала е удобно за адвокатите, за хората на закона и от време на време, за някои от жителите му, на които по една или друга причина се налага да влязат в контакт с тези държавни служби. Така че на практика ние можехме да спрем пред „Ресторанта на Джулио“ на „Мот Стрийт“ в Литъл Итъли само пет минути след като напуснахме „Фоли Скуеър“. Но вместо това, поради някои други съображения пътуването до ресторанта ни отне близо час. От друга страна пък, едва сега беше станало време за обяд.

„Джулио“, както видях, беше един старомоден ресторант, разположен в приземния етаж на една от онези шестетажни жилищни сгради, построени в началото на века, които изобилстваха с противопожарни стълби. Отляво имаше стъклена врата, а отдясно — витрина, наполовина закрита от червена ресторантска завеса. На витрината с полуизтрити позлатени букви бе изписано ДЖУЛИО.

По стъклото нямаше нищо друго, нито менюта, нито изрезки от вестници, нито рекламни лепенки за кредитни карти. Заведението не изглеждаше съблазнително или поне привлекателно.

Както споменах, идвам в Литъл Итъли от време на време, обикновено с клиенти, тъй като Уолстрийт не е далеч. Но не бях виждал това място, а и да бях го забелязал, не бих влязъл вътре. Всъщност клиентите ми (а и аз) предпочитат разкошните ресторанти по „Малбъри Стрийт“, където е пълно с туристи и жители на предградията, които се гледат втренчено един друг, опитвайки се да отгатнат кой е от мафията.

Лени отиде да паркира колата, а Вини влезе в ресторанта пръв. Вероятно той беше на дежурство. Аз останах на тротоара с Белароса, който бе застанал с гръб към тухлената стена и оглеждаше улицата по цялото й протежение.

— Защо стоим отвън? — попитах го аз.

— Добре е първо да им съобщиш, че идваш — отвърна той.

— Разбирам. А не си можел да им се обадиш предварително, нали?

— Не. Не е необходимо да вършиш това.

— Правилно.

Той изобщо не поглеждаше към мен, но държеше под око улицата. Има много хубави ресторанти в Литъл Итъли и всички те се опитват да се задържат на ниво в конкуренцията. А понякога пътят към славата и богатството се скъсява, ако човек като дон Белароса влезе в такова заведение и бъде застрелян на масата си. Веднага си представих едно ужасяващо заглавие във вестник: „Донът — денди и адвокатът му застреляни“.

— Тук имало ли е нещастни случаи? — попитах аз сътрапезника си за обяд.

Той ме погледна.