![Сянката на чинара [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/5/6/syankata-na-chinara-bg-download.jpg)
Сянката на чинара [bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-346-3
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:
Разликата от 3 140 000 долара беше написана с големи цифри на екрана.
Доводът беше изтъкнат съвсем ясно. Написаното набързо собственоръчно завещание на Сет щеше да струва доста пари от наследството му — поредното доказателство, че той не бе разсъждавал трезво.
Джейк се беше научил да избягва данъчните закони още докато следваше право, и през последните десет години успяваше да отклонява всички клиенти, които искаха от него данъчни съвети. Не можеше да ги посъветва, защото познаваше съвсем слабо тази област от правото. Когато Лание освободи свидетеля, Джейк се въздържа от въпроси. Знаеше, че съдебните заседатели са отегчени и очакват обяда.
— Ще направим почивка до един и половина — оповести съдия Атли. — Господин Бриганс?
Джейк смяташе да приклещи Уейд Лание и да го попита дали има пет минути да поговорят, но плановете му изведнъж се промениха. Срещна се със съдия Атли в кабинета му. Съдията съблече тогата си, запали лулата си, седна, изгледа гневно Джейк и спокойно каза:
— Не си доволен от начина, по който отсъждам.
Джейк изсумтя и каза:
— Не, не съм, ваша чест. Вие допуснахте Уейд Лание да узурпира този процес с няколко мръсни номера, с изненадващи свидетели, за които нямах възможност да се подготвя.
— Но твоята клиентка излъга.
— Тя не ми е клиентка. Наследството ми е клиент. Да, Лети не каза истината. Спипаха я неподготвена, господин съдия, устроиха й засада. В клетвените си показания тя ясно заявява, че не помни всички бели семейства, за които е работила. Случилото се със семейство Пикъринг е толкова неприятно, че тя се старае да го забрави. А най-важният момент тук е, че Лети изобщо не е знаела за собственоръчно написаното завещание. Можех да я подготвя, господин съдия. Това искам да кажа. Можех да омекотя ефекта. Вие обаче допуснахте удара и ходът на процеса се извъртя за броени секунди.
Джейк говореше, вперил гневен поглед в съдията, макар прекрасно да съзнаваше, че Рубън Атли не обича да бъде укоряван. Но този път беше сгрешил и Джейк беше сърдит заради извършената несправедливост. На този етап той нямаше какво да губи, така че защо да не свали картите?
Съдията вдигна лулата.
— Не съм съгласен. Въпреки това обаче очаквам от теб да запазиш достойнството си. Адвокатите не ругаят в моя кабинет.
— Поднасям извиненията си. Понякога ругая в разгара на битката и надали съм единствен.
— Не съм сигурен, че съдебните заседатели са се извъртели, както се изрази ти.
Джейк се поколеба. Понечи да напомни на съдията, че магистратът не знае почти нищо за съдебните заседатели. Той почти никога не работеше с такива и точно това беше част от проблема. В гражданския съд той се произнасяше като върховна инстанция, като съдия и съдебни заседатели едновременно, и имаше лукса да допуска всички веществени доказателства. Можеше да ги преглежда, да отделя доброто от лошото и да издава такава присъда, каквато смята за справедлива.
Джейк не възнамеряваше да спори, затова само каза:
— Господин съдия, чака ме много работа.
Съдия Атли махна към вратата и Джейк си тръгна. Хари Рекс го посрещна на излизане от съда.
— Ози се обади в кантората ми и каза, че още са в ареста в Мемфис и се опитват да го измъкнат. В момента не могат да се разберат за гаранцията.
— Гаранция ли? За какво? — намръщи се Джейк.
— Обвинен е в хулиганство на публично място и в съпротива при арест. Става дума за Мемфис. Винаги добавят и съпротива при арест.
— Мислех, че Ози има познати там.
— Явно ги търси. Казах ти, че е грешка да пращаш този пияница в Аляска.
— Това в момента помага ли ми?
— Не. Какво ще правиш на обяд?
— Не съм гладен.
— Да изпием по бира.
— Не, Хари Рекс. Някои съдебни заседатели се обиждат, ако адвокатът вони на алкохол.
— Ти още ли се притесняваш за съдебните заседатели?
— Престани, моля те.
— Днес следобед трябва да се явя в съда в Смитфийлд. Късмет. Ще ти се обадя по-късно.
— Благодаря.
Докато пресичаше към кантората си, Джейк осъзна, че Хари Рекс не е изпуснал нито дума в съдебната зала от понеделник сутринта.
Дуейн Скуайър беше вицепрезидент на компанията за дървен материал „Беринг“. В четвъртък преди самоубийството двамата със Сет спорили относно голяма пратка чамова дървесина до фирма за подови настилки в Тексас. Скуайър бил вече договорил сделката и с изненада научил, че шефът му се е обадил на компанията и е предоговорил сделката за по-ниска цена. Разнищвали въпроса почти цяла сутрин. И двамата били ядосани, и двамата били убедени, че са прави, но в даден момент Скуайър разбрал, че Сет не е на себе си. Арлин Тротър не била в офиса и не знаела за спречкването. По едно време Скуайър влязъл в кабинета на Сет и го заварил да седи, обхванал главата си с ръце — оплакал се, че му се вие свят и му се гади. По-късно отново говорили и Сет бил забравил подробностите от договора. Дуейн твърдял, че Сет е уговорил твърде ниска цена, и отново се счепкали. Когато Сет си тръгнал към три следобед, сделката била приключена и „Беринг“ в крайна сметка щяла да изгуби десет хиляди долара. Доколкото Скуайър си спомняше, това била най-сериозната загуба по който и да било договор.