Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Сянката на чинара [bg]
Сянката на чинара [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сянката на чинара [bg]

Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:

Публикуван преди 25 години, „Време да убиваш“ е един от най-известните романи в съвременната американска литература. Сега, в „Сянката на чинара“, Джон Гришам отново ни води в съдебната зала на Клантън, щата Мисисипи. Джейк Бриганс пак е въвлечен в ожесточен процес, който ще накара жителите на окръг Форд да се изправят пред собствените си расови предразсъдъци. Сет Хъбард умира от рак. Той е бял, богат, самотен и не вярва на никого. Преди да се обеси на стария чинар близо до дома си, Сет написва собственоръчно последното си завещание. Лишава децата и внуците си от наследство, оставя почти всичко — всъщност повече от двайсет милиона — на чернокожата си прислужница и така създава съдебен конфликт, който може да бъде сравнен единствено с процеса за убийство, воден от Джейк преди три години. Защо? Каква мрачна тайна се крие зад това привидно ирационално решение?
1 ... 203 204 205 206 207 208 209 210 211 ... 224
Перейти на страницу:

— Приема се. Придържайте се към фактите, докторе.

Джейк седна с облекчение, че най-сетне съдията е отсъдил в негова полза по даден въпрос.

Доктор Нийхоф беше великолепен свидетел. Направи подробни описания на туморите, на болката и на демерола. След като прекара четирийсет и пет минути на свидетелското място, човек лесно можеше да повярва, че Сет е преживявал огромни страдания и че болката му са облекчавали само високите дози демерол — лекарство, което на практика предизвиква загуба на съзнание. Според експертното мнение на лекаря преценката на Сет Хъбард е била толкова неблагоприятно повлияна от ежедневните дози и от съвкупното въздействие на лекарството, че много вероятно той да не е разсъждавал ясно през последните дни от живота си.

По време на кръстосания разпит Джейк отстъпи още по-сериозно от позициите си. Когато се опита да изтъкне, че доктор Нийхоф няма откъде да знае колко точно демерол е приемал Сет, свидетелят „увери“ Джейк, че всеки човек с толкова силни болки като Сет отчаяно би копнял да взема демерол.

— Ако е имал достъп до рецепта, значи е пиел хапчетата, господин Бриганс.

След още няколко безполезни въпроса Джейк седна на мястото си. Двамата лекари бяха постигнали точно каквото беше целил Уейд Лание. В този момент в съзнанието на съдебните заседатели, а на практика и на всеки друг в залата Сет изглеждаше дезориентиран, замаян, сънлив, зашеметен и неспособен да шофира, поради което беше помолил Лети да го направи.

Накратко, той не бе притежавал завещателна дееспособност.

След десетминутна почивка Лание продължи и призова като свидетел Луис Макгуайър. Тъй като фирмата на Ръш беше напуснала процеса по неприятен начин и нямаше да получи никакви хонорари, отначало Макгуайър отказа да свидетелства. Затова Уейд Лание направи немислимото: той призова друг адвокат. Лание накратко установи, че Макгуайър е изготвил дебело завещание през септември 1987 г. Това завещание беше допуснато като веществено доказателство и Макгуайър слезе от свидетелското място. Колкото и да му се искаше да остане и да наблюдава процеса, гордостта не му позволяваше. Двамата със Стилман Ръш побързаха да напуснат съдебната зала.

Дъф Макленан застана на свидетелското място, положи клетва и обясни на съдебните заседатели, че е данъчен адвокат и ръководи фирма с триста служители в Атланта. През последните трийсет години бе изготвял завещания, дебели завещания за богати хора, които искаха да избегнат колкото се може повече данъци. Беше прегледал описанието на имуществото, изготвено от Куинс Лънди, и собственоръчно изготвеното и подписано от Сет Хъбард завещание. След това Лание показа на голям екран поредица от изчисления, а Макленан се впусна в многословни обяснения за това как федералните и щатските данъци поглъщат незащитеното наследство. Извини се за заплетените подробности, за противоречията, за умопомрачителните термини на „скъпото ни данъчно законодателство“ и за неговата сложност. На два пъти каза: „Не аз съм написал това, а Конгресът“. Лание прекрасно съзнаваше, че съдебните заседатели ще бъдат отегчени и дори отблъснати от показанията му, затова добросъвестно се постара да продължи напред, като засегне само основните моменти и остави голяма част от законовите разпоредби неизяснени.

Джейк не възнамеряваше да възразява и да удължава тази агония. Съдебните заседатели и бездруго вече не ги свърташе.

Когато Макленан беше така добър да стигне до обобщението си, той каза:

— Според мен общата данъчна тежест, щатска и федерална, ще бъде петдесет и един процента.

На екрана с дебели цифри Лание написа 12 240 000 долара данъци.

Забавлението едва сега започваше. Макленан беше анализирал завещанието, изготвено от Луис Макгуайър. То представляваше комбинация от сложно свързани доверителни фондове, които даваха по един милион долара на Хършъл и Рамона, а след това затваряха останалите пари за много години и ги разпределяха сред членовете на семейството. На двамата с Лание не им оставаше друго, освен да обсъдят това положение в подробности. Джейк наблюдаваше съдебните заседатели, които започнаха да задрямват. Дори опростеният разказ на Макленан за това какво би трябвало да представлява завещанието, беше много тежък и на моменти комично неразбираем. Лание обаче имаше мисия. Той продължи напред и започна да показва цифри на големия екран. Целта беше да покаже каква ще е крайната сума за данъци съгласно завещанието от 1987 г. според експертното мнение на Макленан, само „около 9 100 000 долара, щатски и федерални“.

1 ... 203 204 205 206 207 208 209 210 211 ... 224
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)