Сянката на чинара [bg]

— Жалко, че не се видяхме вчера — каза съдия Атли, когато Джейк влезе в кабинета му. Адвокатите се събираха за сутрешния брифинг преди заседанието на съда.

— Извинете, господин съдия, но се оплетох в разни подробности по делото — отговори Джейк.

— Не се и съмнявам. Господа, някакви предварителни проблеми днес сутринта?

Адвокатите на оспорващата страна се усмихнаха мрачно и поклатиха глави. Джейк каза:

— Да, господин съдия, има един проблем. Открихме Ансил Хъбард в Джуно, Аляска. Той е жив и здрав, но не може веднага да пристигне тук за процеса. Той е заинтересована страна по делото и следва да участва. Затова моля процесът да бъде обявен за невалиден и предлагам да започнем отначало, когато пристигне Ансил.

— Отхвърля се — отсече съдия Атли без капка колебание. — Той не може да помогне за установяване на валидността на това завещание. Как го намерихте?

— Дълга история, господин съдия.

— Остави я за по-късно. Още нещо?

— От мен не.

— Готови ли са следващите ви свидетели, господин Лание?

— Да.

— Тогава да продължаваме.

Уейд Лание вече държеше съдебните заседатели в малкото си джобче, затова не желаеше да ги отегчава. Беше решил да опрости представянето на аргументите и да остави решението в ръцете на журито възможно най-скоро. Двамата с Лестър Чилкот бяха планирали процеса до края. В четвъртък щяха да призоват останалите си свидетели. Ако Джейк разполагаше с още нещо, щеше да има право да призове още хора за опровержение. И двамата адвокати щяха да изнесат заключителните си речи в петък сутринта, а съдебните заседатели щяха да се съберат за решение веднага щом се върнат от обяд. Тъй като предстояха почивните дни, а и съдебните заседатели отдавна вече бяха взели решението си, би трябвало да приключат и да произнесат присъдата много преди края на работния ден в пет. Уейд и Лание щяха да успеят да се върнат в Джаксън навреме за късна вечеря със съпругите си.