Сянката на чинара [bg]

— Разкажи ни за Сет — подкани го Лушън извън кадър.

— Сет беше пет години по-голям от мен. Бяхме само двамата. Той беше по-големият ми брат и винаги се грижеше за мен, доколкото можеше. Животът ни беше труден заради баща ни Клион Хъбард, когото ненавиждахме още от раждането си. Той ни биеше, биеше и майка ни, постоянно се караше с някого. Живеехме близо до Палмира, в старата семейна ферма. Къщата бе построена от дядо ми. Той се казваше Джоунас Хъбард, а баща му е бил Робърт Хол Хъбард. Повечето ни други роднини се бяха преместили в Арканзас, така че нямахме много братовчеди наоколо. Двамата със Сет работехме като волове във фермата, дояхме крави, беряхме памук, копаехме в градината. От нас се очакваше да работим като големи мъже. Животът ни беше труден заради Депресията и всичко останало, но, както казват хората, Депресията не ни притеснява нас, южняците, защото вече сме я преживели през войната.

— Колко земя имахте? — попита Лушън.

— Осемдесет акра, семейството ги притежаваше отдавна. Повечето бяха гори за дърводобив, но дядо ми беше разчистил и малко обработваема земя. Памук и боб.

— А семейство Риндс притежаваха съседния парцел, така ли?

— Точно така. Силвестър Риндс. Имаше и други от семейство Риндс. Всъщност от време на време със Сет играехме с децата, но винаги тайно от Клион. Клион мразеше Силвестър, мразеше всички от онова семейство. Враждата тлееше от доста време. Разбирате ли, Силвестър също притежаваше осемдесет акра, непосредствено до нашата земя, на запад от нея, а семейство Хъбард открай време смятаха, че тя им принадлежи. Според Клион човек на име Джеремая Риндс станал собственик на земята през хиляда осемстотин и седемдесета година по време на Реконструкцията. Джеремая бил роб, после го освободили и той някак я купил. Бях още дете и така и не разбрах какво се е случило тогава, но Хъбард винаги са мислели, че тази земя им се полага по право. Струва ми се дори, че се съдиха за нея, но земята остана при семейство Риндс. Клион беше бесен, че има само осемдесет акра, а онези чернокожи притежават също толкова. Често чувах, че семейство Риндс са единствените чернокожи в окръга със земя, която някак са заграбили от семейство Хъбард. Със Сет знаехме, че от нас се очаква да мразим децата на Риндс, но обикновено нямаше с кой друг да си играем. Тайно се измъквахме да ходим за риба и да плуваме с тях. Тоби Риндс беше на моята възраст и ми беше приятел. Веднъж Клион ни пипна със Сет, че плуваме с децата, и ни дръпна такъв бой, че не можехме да ходим. Беше жесток, отмъстителен, зъл, изпълнен с омраза и злоба. Треперехме от ужас пред него.