Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Сянката на чинара [bg]
Сянката на чинара [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сянката на чинара [bg]

Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:

Публикуван преди 25 години, „Време да убиваш“ е един от най-известните романи в съвременната американска литература. Сега, в „Сянката на чинара“, Джон Гришам отново ни води в съдебната зала на Клантън, щата Мисисипи. Джейк Бриганс пак е въвлечен в ожесточен процес, който ще накара жителите на окръг Форд да се изправят пред собствените си расови предразсъдъци. Сет Хъбард умира от рак. Той е бял, богат, самотен и не вярва на никого. Преди да се обеси на стария чинар близо до дома си, Сет написва собственоръчно последното си завещание. Лишава децата и внуците си от наследство, оставя почти всичко — всъщност повече от двайсет милиона — на чернокожата си прислужница и така създава съдебен конфликт, който може да бъде сравнен единствено с процеса за убийство, воден от Джейк преди три години. Защо? Каква мрачна тайна се крие зад това привидно ирационално решение?
1 ... 202 203 204 205 206 207 208 209 210 ... 224
Перейти на страницу:

Бяха опитни адвокати и би трябвало да знаят, че един процес не бива да се планира.

Първият свидетел в четвъртък сутринта беше пенсионираният онколог от Джаксън доктор Суони. Десетилетия наред беше работил като лекар и същевременно беше преподавал в медицинския колеж. Биографията му беше безупречна, обноските — също, а самият той говореше с провлачен провинциален акцент, лишен от всякакви преструвки. Беше напълно благонадежден и убедителен. Прибягвайки до минимален брой медицински термини, доктор Суони обясни на съдебните заседатели от какъв точно рак е умирал Сет Хъбард, като постави акцента върху туморите, метастазирали в гръбначния му стълб и ребрата. Описа силната болка, която предизвикват такива тумори. Беше лекувал стотици пациенти в подобно състояние и знаеше, че то е съпътствано от най-силната болка, която може да си представи човек. Демеролът несъмнено беше едно от най-ефективните лекарства. Не беше необичайно човек да приема през уста доза от сто милиграма през три-четири часа, за да облекчи страданието си до известна степен. Обикновено лекарството предизвикваше у пациента сънливост, леност, замаяност и често — гадене и неспособност да изпълнява редица най-обикновени дейности. За шофиране и дума не можеше да става. Тъй че под въздействието на такава доза демерол очевидно не биваше да се вземат никакви важни решения.

Джейк беше научил още като начинаещ адвокат, че е безполезно да спориш с истински експерт. Мнимият експерт нерядко дава възможност да го накълцаш здравата пред съдебните заседатели, но не и свидетел като доктор Суони. По време на кръстосания разпит Джейк изясни, че лекуващият лекар на Сет Хъбард доктор Талбърт не е бил сигурен какво количество демерол е пиел Сет в дните преди смъртта си. Свидетелят се съгласи, че това е в сферата на предположенията, но учтиво напомни на Джейк, че болните рядко купуват скъпо лекарство, ако не го използват.

Следващият експерт също беше лекар, някой си доктор Нийхоф от Факултета по медицина на Калифорнийския университет. Съдебните заседатели от малките градове лесно се впечатляват от експерти, пропътували огромни разстояния, за да се явят пред тях, и едва ли някой беше по-наясно с този факт от Лание. Експерт от Тюпълоу би привлякъл вниманието им, а експерт от Мемфис би бил още по-благонадежден. Доведеш ли специалист от Калифорния, съдебните заседатели ще попият всяка негова дума.

Срещу десет хиляди долара от парите на Уейд Лание, плюс режийните разходи, доктор Нийхоф обясни на съдебните заседатели, че през последните двайсет и пет години изследва и лекува болката, която изпитват страдащите от рак. Той прекрасно познаваше въпросните тумори и великолепно описа тяхното въздействие върху тялото. Бил виждал пациенти да плачат и да крещят от болка за дълги периоди, да стават смъртно бледи, да повръщат неконтролируемо, да се молят за лекарства, да припадат и дори да копнеят да умрат. Нерядко им минавала мисълта за самоубийство. Нерядко наистина го правели. Демеролът бил едно от по-популярните и ефективни лекарства. На това място доктор Нийхоф се осмели да се отклони от сценария и се впусна в специализирана терминология, както често се случваше, когато експертът не успееше да устои на изкушението да впечатли слушателите си. Той нарече лекарството меперидин хидрохлорид, каза, че е наркотичен аналгетик, опиатно болкоуспокояващо.

Лание го прекъсна и отново го насочи към по-простичък речник. Доктор Нийхоф обясни на съдебните заседатели, че демеролът е мощно болкоуспокояващо и води до силно пристрастяване. Той работел с него през цялата си кариера и му бил посветил многобройни статии. Лекарите предпочитали да го изписват в болниците или в клиниките си, обаче в случаи като този на Сет Хъбард не било необичайно да позволяват на пациента да го приема през уста у дома. С лекарството лесно можело да се злоупотреби, особено ако човек изпитвал силни болки. Като Сет.

— Възразявам, господин съдия. Няма нито едно доказателство, че Сет Хъбард е злоупотребявал с това лекарство.

1 ... 202 203 204 205 206 207 208 209 210 ... 224
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)