Сянката на чинара [bg]

Един час след като разговаря с Тъли, Ози стоеше облегнат на капака на патрулната си кола пред дома на Джейк и пушеше пура с любимия си адвокат.

— Тъли казва, че са десет на двама.

Джейк издуха дима и каза:

— Не съм изненадан.

— Е, май е време да си сгънеш столчето и да се прибереш у дома, Джейк. Забавлението свърши. Договори нещо за Лети и изчезвай. Тя не иска много. Споразумей се по проклетото завещание, преди да стигне до съдебните заседатели.

— Опитваме се, Ози, ясно ли е? Хари Рекс два пъти говори с хората на Лание днес следобед. Те му се изсмяха. Не можеш да сключиш споразумение по дадено дело, когато другата страна ти се присмива. В момента бих се съгласил и на един милион долара.

— Един милион! Колко чернокожи по тези места имат един милион, Джейк? Разсъждаваш като бял човек. Договори половин милион, договори четвърт, каквото и да е, по дяволите!

— Утре ще се опитаме отново. Ще видя как ще мине сутринта и на обед ще се обърна към Уейд Лание. Той знае какъв е резултатът и явно владее правилата на играта. Бил е на моето място преди. Мисля, че мога да поговоря с него.

— Не отлагай, Джейк, и се оттегли от това проклето дело. Не ти трябват тези съдебни заседатели. Този път не е като на процеса на Хейли.

— Не, не е.

Джейк му благодари и влезе вътре. Карла вече беше в леглото, четеше и се тревожеше за съпруга си.

— Какво става? — попита тя, докато той се събличаше.

— Ози се тревожи за делото.

— Защо се мотае край къщата ни по това време?

— Знаеш го какъв е. Никога не спи. — Джейк се пресегна към другия край на леглото и потърка краката й под завивката.

— Ти също. Може ли да те попитам нещо? Намираш се по средата на поредния голям процес. През последната седмица не си спал и четири часа, а когато заспиш, се въртиш и сънуваш кошмари. Не се храниш добре. Слабееш. Замислен си, през повечето време си отплеснат един бог знае къде. Напрегнат си, раздразнителен, избухлив, понякога си направо отвратителен. Сутрин се събуждаш и коремът ти се свива.

— Къде е въпросът?

— Защо искаш да си адвокат, за бога?

— Сега не е най-подходящият момент да ми задаваш този въпрос.

— Не, идеалният момент е. Колко процеса със съдебни заседатели си имал през последните десет години?

— Трийсет и един.

— И по време на всеки един страдаш от безсъние и слабееш, нали така?

— Не бих казал. Повечето дела не са толкова съществени, Карла. Това е изключително.

— Искам да кажа, че явяването в съда причинява огромен стрес. Защо ти е да го правиш?