Сянката на чинара [bg]

— Клетвените показания са дадени преди два дни. Лушън е присъствал и е задал част от въпросите.

— Не знаех, че отново е адвокат — обади се Уейд Лание.

— Почакай малко — пренебрежително го спря Джейк. — Гледай касетата, после ще се караме.

— Колко е дълъг записът? — попита съдията.

— Около един час.

— Това е чиста загуба на време, господин съдия — каза Лание. — Не може да допуснете тези клетвени показания, след като не съм бил там и не съм имал възможност да разпитам свидетеля. Това е абсурдно.

— Имаме време, господин съдия — отбеляза Джейк. — Закъде бързаме?

Съдия Атли издуха дим. Погледна Джейк и нареди с пламъче в очите:

— Пусни го.

Второто гледане на записа подейства на Джейк също толкова разтърсващо, колкото и първото. Потвърдиха се неща, които не беше сигурен, че е чул правилно първия път. Няколко пъти погледна към Уейд Лание, чието възмущение се изпаряваше с напредването на историята. Накрая изглеждаше съкрушен. Всички адвокати на оспорващата страна сякаш се бяха преобразили. Цялата им напереност се беше стопила.

Джейк извади касетата, а съдия Атли продължи да се взира в празния екран. Отново запали лулата си и изпусна облак дим.

— Господин Лание?

— Господин съдия, записът очевидно е недопустим. Не съм бил там, не съм имал възможност да подложа свидетеля на кръстосан разпит. Не е много честно, нали разбирате?

— Напълно в духа на процеса — промърмори Джейк. — Един-двама изненадващи свидетели, някое и друго капанче. Мислех, че владееш номерата, Уейд.