Сянката на чинара [bg]

Откриха куфарчето в Минеаполис. Тъй като Ози и Пратър бяха служители на закона, от авиокомпанията бяха решили, че изгубеният багаж е веществено доказателство, изключително важно за някакво разследване, а то се оказа просто старо и очукано кожено куфарче с няколко бележника, списания, евтини сапуни и кибрити, взети от хотел „Глейшър Ин“ в Джуно и една видеокасета. След много неясноти и разправии начертаха план за изпращането му обратно до Мемфис по най-бързия начин. Ако нещата се развиеха по план, куфарчето щеше да пристигне към полунощ.

Ози благодари на служителката и отиде да намери Лушън. На излизане от летището Лушън се оживи.

— А, колата ми е тук. Ще се видим в Клантън, момчета.

— Не, Лушън, пиян си — отсече Ози. — Не можеш да шофираш.

— Ози, намираме се в Мемфис, извън твоята юрисдикция — гневно възрази Лушън. — Гледай си работата! Ще правя каквото си поискам!

Ози вдигна ръце и се отдалечи заедно с Пратър. Двамата се помъчиха да следват Лушън на излизане от Мемфис в час пик, но не успяха да поддържат скоростта на малкото мръсно порше, което лъкатушеше из натовареното движение. Прибраха се в Клантън и пристигнаха в кантората на Джейк малко преди седем. Той ги очакваше за новини.

Единствената относително добра вест в иначе ужасния и обезсърчителен ден беше арестът на Лушън за хулиганство и за съпротива по време на арест. Случилото се щеше да пресече всяка възможност той да възстанови адвокатските си права, но в момента този факт беше дребно удовлетворение, нещо, което Джейк дори не желаеше да споменава. Всичко останало си беше толкова безнадеждно, че повече нямаше накъде.