![Сянката на чинара [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/5/6/syankata-na-chinara-bg-download.jpg)
Сянката на чинара [bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-346-3
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:
Описа началника си като объркан и хаотичен. На следващата сутрин той продал склада за дървен материал в Южна Каролина на съществена загуба.
Джейк прекрасно съзнаваше, че Уейд Лание вече натиска здравата и се опитва да предаде делото в ръцете на съдебните заседатели преди уикенда. Джейк трябваше да протака, затова по време на кръстосания разпит той извади на показ финансите на „Беринг“ и ги прегледа заедно със Скуайър. Хиляда деветстотин осемдесет и осма беше най-добрата година от последните пет, макар че приходите намаляваха през последните три месеца, след смъртта на Сет. Съдебните заседатели се отнесоха, а Джейк и Скуайър поведоха разговор за дейността на компанията, за нейните договори, стратегии, разходи, проблеми с работниците, обезценяване на активите. Съдията два пъти го подкани да продължи, но без да го притиска. Господин Бриганс и бездруго вече негодуваше срещу него.
След Дуейн Скуайър Лание призова на свидетелското място господин Дюбъри, брокер на недвижими имоти, който специализираше в областта на фермите и на ловните стопанства. Той разказа за сделките си със Сет в дните преди смъртта му. Сет проявявал интерес да закупи пет хиляди акра в окръг Тайлър за ловно стопанство. Двамата с Дюбъри оглеждали терени през последните пет години, но Сет така и не се решавал. Накрая платил за едногодишна опция върху петстотин акра, после се разболял и изгубил интерес. Опцията вече изтичала, затова той няколко пъти се обадил на Дюбъри, който не знаел, че Сет умира, нито имал представа, че взема болкоуспокояващи. Веднъж Сет искал да се възползва от опцията, а на следващия ден вече не искал. Няколко пъти не помнел цената на акър, а веднъж забравил с кого точно разговаря по телефона. Поведението му ставало все по-хаотично.
По време на кръстосания разпит Джейк успя съвсем да забави темпото. В късния следобед в четвъртък процесът едва креташе и съдия Атли прекрати заседанието рано.
46
След като не успя да се пребори с мемфиската бюрокрация, Ози се канеше да вдигне ръце, когато си спомни нещо, което би трябвало да му хрумне по-рано. Звънна на Букър Систрънк, чиято кантора се намираше на четири преки от ареста. След мъчителното начало двамата бяха продължили да поддържат връзка и през изминалите месеци Ози го беше посещавал два пъти, когато беше ходил в Мемфис. Букър не беше идвал отново в Клантън и не изгаряше от желание да го направи. И двамата съзнаваха, че чернокожи, които живеят на един час път с кола един от друг и имат някакво влияние в света на белите, трябва да намерят обща почва. Би трябвало да бъдат приятели. Букър имаше интерес, защото беше заел на семейство Ланг петдесет и пет хиляди долара и искаше да защити парите си.
Мемфиската полиция мразеше Букър Систрънк, но и се страхуваше от него. Петнайсет минути след като той пристигна с черния си ролс-ройс, документите започнаха да прелитат от бюро на бюро и Лушън Уилбанкс се превърна в главен приоритет. Той напусна ареста трийсет минути след появата на Букър.
— Трябва да отидем на летището — каза Лушън.
Ози благодари на Букър и обеща да му звънне.
Стана ясно, че Лушън е забравил куфарчето си в самолета. Смяташе, че е под седалката, но може и да било в багажното отделение отгоре. И в двата случая стюардесите били пълни глупачки, че не са го намерили, понеже основната им грижа била да го свалят от самолета. Ози и Пратър слушаха и кипяха от гняв, докато караха към летището. Лушън изглеждаше и вонеше като пияница, когото са арестували за скитничество.
В бюрото за изгубени вещи не бяха получавали никакво куфарче от полета от Атланта. Служителката неохотно се зае със задачата да го издири. Лушън намери някакво заведение във фоайето и си поръча половинлитрова халба бира. Ози и Пратър се задоволиха със студен обяд в претъпкано заведение, недалече от въпросното фоайе. Стараеха се да не изпускат от око пътника. Звъннаха в кантората на Джейк, но никой не вдигна. Беше почти три часа и той сигурно беше в съда.