Гравитационна дъга [bg]

Бърлогата на Мравояда е възможно най-коварният капан, диалектика на въплътеното слово, плът устремена към нещо друго… Енциан вижда ясно клопката, ала не и изхода от нея… Ето го, седнал между две току-що запалени свещи, разкопчал сивата полева куртка, брадата му изтъняваща върху тъмното гърло до по-къси и по-редки лъскави черни косми като железни стружки виещи се около южния полюс на адамовата му ябълка… полюс… стъбло… ос… дърво… Омумборомбанга… Мукуру… първи прародител671… Адам… все още запотен, ръцете му след работния ден некрасиви и изтръпнали, той разполага с минутка, през която да се отнесе и припомни същото време на деня там в Югозапада, горе на земната повърхност, слят със залеза на слънцето, гледа как се сгъстява маранята, отчасти мъгла отчасти прах от добитъка що се връща в краала за доене и сън… много отдавна неговото племе е вярвало, че всеки залез-слънце е битка. На север, където слънцето залязва, живеят едноръките воини, еднокраки и еднооки, които всяка вечер се бият със слънцето, пронизват го до смърт, докато кръвта му изтече върху небето и хоризонта. Но под земята, през нощта, слънцето се ражда отново, за да се завърне при всяко разсъмване, ново и същото като преди. Обаче ние, подземните Зонални херероси, колко дълго ще чакаме в този север, на тази територия на смъртта? Ще се възроди ли слънцето? или сме били погребани за последен път, заровени с лица обърнати на север както всички наши покойници, както всичкия свещен добитък поднесен в жертвоприношение за нашите предци? Северът е област на смъртта. Там може и да няма богове, но има образец: имената сами по себе си може да не притежават нищо магическо, но самото действие на назоваването, физическото изговаряне, се подчинява на образеца. Нордхаузен означава „северни жилища“. Ракетата трябваше да бъде изработена в град наречен Нордхаузен. Съседният град се казва Блайхерьоде, като потвърждение, донякъде излишно, за да не се изгуби посланието. Историята на старите херерос е история на изгубените послания. Възникнала е още в митическите времена, когато живеещият на Луната хитър заек, донесъл смърт на хората, вместо истинското послание от Луната. Истинското послание изобщо не пристигнало. Може би на Ракетата е предопределено да ни закара някога там и тогава Луната най-после ще ни каже истината. Там долу в Бърлогата на Мравоядите има по-млади хора, които познават само клонящата към есента бяла Европа и вярват, че Луната е тяхна съдба. Но по-възрастните помнят, че Луната, както и Нджамби Карунга, е приносител на злото и същевременно отмъщава за него…