За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
От това следва също така, че ако държавният закон принуди някоя фамилия да се откаже от наследство на престола, безсмислено е да се иска възстановяване на правата на тази фамилия чрез граждански закон. Правата за възстановяване са в самия закон и могат да имат сила против тия, които се намират под властта му; но те са недействителни срещу лицата, които са поставени, за да установят закона и да живеят за закона.
Смешно е да се претендира за решаване на въпросите относно правата на държавите, на народите и на света въз основа на същите онези правила, по които, ако си послужим с думите на Цицерон, се решава спорът между частните лица за правото върху една водосточна тръба.
Глава XVII
Продължение на същата тема
Остракизмът, отлъчването от обществото, трябва да се разглежда по правилата на държавното, а не на гражданското право; този обичай далеч не е някакво позорно петно на народното управление; обратното, той по-скоро свидетелствува за неговата кротост; ние лесно бихме разбрали това, ако заточението у нас не бе наказателна мярка; и ние бихме били в състояние да отделим идеята за остракизма от идеята за наказанието.
Аристотел казва, че всички са били съгласни, че в този обичай е имало нещо хуманно и народно. Ако в ония времена и ония страни, където са се давали тия присъди, те не са се смятали за чудовищни, трябва ли ние, които гледаме на тези неща отдалеч, да съдим за тях по-иначе, отколкото са съдели обвинителите, съдиите и самите осъдени?
И ако обърнем внимание на това, че народната присъда е покривала със слава този, над когото е била произнесена; че ако в Атина поради злоупотреба срещу човек без всякаква заслуга преставали да я прилагат, ние ще се убедим колко погрешно е било нашето схващане за него; и колко възхитителен е бил един такъв закон, който е предотвратявал лошите последствия, до които би могла да доведе славата на един гражданин, покривайки го с нова слава.
Глава XVIII
Могат ли законите, които изглеждат противоречиви един на друг, да се разглеждат като закони от един и същ порядък
В Рим е било позволено на мъжа временно да отстъпва жена си на друг мъж. Плутарх ни говори за това с положителност; знае се, че Катон е отстъпил жена си на Хортензий; а Катон съвсем не е бил човек, който нарушава законите на своята страна.
От друга страна, мъжът, който е търпял разпуснатостта на жена си, без да я предаде на съд, или който я е приемал обратно след осъждането й за разпуснатост, е бивал наказван. Тези закони изглеждат противоречащи един на друг, но в същност не си противоречат. Законът, който позволявал на римлянина да отстъпва временно жена си на друг, има очевидно лакедемонски произход; той е бил създаден с цел да се осигурят на републиката деца от добра порода, ако смея да се изразя така; друг закон пък е имал за цел да запазва нравите. Първият е бил политически, вторият — граждански.
Глава XIX
За това, че не трябва чрез граждански закони да се решават въпроси, които следва да се решават чрез семейни закони
Законът на вестготите е изисквал мъжът и жената, сварени в прелюбодеяние, да бъдат задължени да се оженят; и да бъдат представени на съпруга и на съда; това е един ужасен закон, тъй като той е поставял в ръцете на мръсни хора грижата за общественото, семейното и частното отмъщение.
Този закон е бил подходящ само за ориенталските сараи, където робът, поставен на стража, се е смятал за нарушител веднага щом като редът е бивал нарушаван. Робът там е задържал престъпници не толкова, за да бъдат съдени, колкото за да бъде подложен на разпит самият той, та да може при разглеждане на обстоятелствата по делото да изчезнат всички подозрения за неговото нехайство.
Но в страните, където жените не се държат затворени, е безумно обстоятелството, че гражданският закон подчинява тях, жените, които управляват дома, на инквизицията на техните роби.
Тази инквизиция би могла да се допусне най-много в известни случаи само — като частносемеен закон, но никога като граждански закон.
Глава XX
За това, че не трябва да се решават според гражданските закони въпросите, които се отнасят към международното право
Свободата се състои главно в това да не бъде принуждаван човек да върши неща, които законът не му предписва; и това състояние е възможно само поради факта, че ние сме управлявани чрез граждански закони; следователно ние сме свободни, защото жевеем под властта на гражданските закони.
Оттук следва, че господарите, които в отношенията помежду си не се подчиняват на тия закони, не са свободни; те биват управлявани чрез сила; и те могат постоянно да вършат насилия или да бъдат подлагани на насилия. Оттук изводът, че договорите, сключени от тях по принуда, са толкова задължителни за тях, колкото са задължителни и договорите, сключени от тях доброволно. Когато ние, които живеем под властта на гражданските закони, сме принудени да изпълняваме договор, който законът не изисква от нас, ние можем с помощта на закона да нарушим тоя договор; но господарят, който винаги заема такова положение в държавата, че упражнява насилие или бива насилван, не може да се оплаква от договор, който му е натрапен насила. Това е същото, както да се оплаква от своето естествено състояние; или пък да иска да бъде господар на други господари, така че другите господари да се превърнат в граждани по отношение на него; с други думи, това е против природата на нещата.