Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
— Рита Скийтър само гледа някъде да мъти водите, Амос — не му остана длъжна госпожа Уизли. — Мислех, че това ти е добре известно, като работиш в министерството.
Господин Дигъри се накани да се заяде, но жена му положи ръка върху неговата и той се обърна, вдигайки рамене.
Хари прекара сутринта много приятно, разхождайки се на слънце около замъка с Бил и госпожа Уизли. Показа им каретата на „Бобатон“ и кораба на „Дурмщранг“. Госпожа Уизли се заинтересува живо от Плашещата върба, посадена след като тя бе завършила училището, и им разказа надълго и нашироко за пазача на дивеча преди Хагрид, някой си Ог.
— Как е Пърси? — попита Хари, като минаваха покрай оранжериите.
— Не е съвсем добре — отвърна Бил.
— Много е разстроен — добави госпожа Уизли, като сниши глас и се огледа. — Министерството не иска да се вдига шум около изчезването на господин Крауч, но постоянно разкарват Пърси да го разпитват за нарежданията, които е получавал от шефа си. Изглежда допускат възможността да не са написани лично от него. Пърси е в много затруднено положение. Не му позволиха да представлява господин Крауч като пети съдия тази вечер. Корнелиус Фъдж ще го замества.
Те се върнаха в замъка за обяд.
— Мамо… Бил! — изуми се Рон, когато седна на масата на грифиндорци. — Какво правите тук?
— Дойдохме да гледаме Хари на последното изпитание — бодро каза госпожа Уизли. — Ех, че е хубаво поне веднъж да не трябва аз да готвя! Как мина изпитът?
— О… нормално — отвърна Рон. — Не можах да си спомня всички имена на таласъми бунтовници, та си измислих няколко. Всичко е наред — рече той и си взе корнуолски пирожки под строгия поглед на госпожа Уизли. — Нали всички се казват я Бодрод Брадатия, я Ург Мърлявия, та хич не ми беше трудно.
Фред, Джордж и Джини също седнаха при тях и Хари се почувства толкова добре, сякаш им бе на гости в „Хралупата“. Беше престанал да се притеснява за изпитанието вечерта и едва когато Хърмаяни се появи по средата на обяда, той се сети, че й бе хрумнало нещо за Рита Скийтър.
— Ще ни кажеш ли?
Хърмаяни погледна притеснено госпожа Уизли.
— Здравей, Хърмаяни! — поздрави тя много по-хладно от друг път.
— Здравейте! — отвърна момичето и усмивката му се стопи под укорителния поглед на госпожа Уизли.
Хари погледна първо едната, после другата и рече:
— Госпожо Уизли, вие да не би да вярвате на ония глупости, които Рита Скийтър беше написала в „Седмичник на магьосницата“? Хърмаяни не е мое момиче и други такива измишльотини…
— А! — сепна се госпожа Уизли. — Не… разбира се, че не вярвам!
Но от този момент нататък тя се държеше много по-сърдечно с Хърмаяни.
Цял следобед Хари, Бил и госпожа Уизли се разхождаха около замъка, а после се върнаха в Голямата зала за тържествената вечеря. На Височайшата маса вече седяха и Людо Багман и Корнелиус Фъдж. Багман беше весел както обикновено, ала министърът, който се беше настанил до Мадам Максим, гледаше строго и не разговаряше. Самата Мадам Максим се бе навела над чинията си и на Хари му се стори, че очите й са зачервени. Хагрид я поглеждаше крадешком от другия край на масата.
Имаше повече блюда от обикновено, но Хари вече бе започнал да се притеснява и не яде много. Когато започна да се мръква и омагьосаният таван над главите им се превърна от син в сумрачноморав, Дъмбълдор се изправи до преподавателската маса и тутакси настъпи тишина.
— Дами и господа, след пет минути ще ви приканя да се отправите към стадиона, където ще се състои третото и последно изпитание от турнира. Моля участниците да последват господин Багман надолу към игрището за куидич.
Хари стана и грифиндорци от цялата маса го аплодираха. Семейство Уизли и Хърмаяни му пожелаха успех и той излезе от Голямата зала заедно със Седрик, Фльор и Крум.
— Добре ли се чувстваш, Хари? — попита Багман, докато слизаха по каменната стълба. — Уверен ли си в себе си?
— Добре съм! — отвърна Хари.
И май наистина беше така, защото колкото и да беше нервен, дори и докато вървеше с Багман, не спираше да подрежда в ума си всички проклятия и магии, които беше упражнявал. Самият факт, че си ги спомняше всичките, го караше да се чувства по-добре.
Излязоха на игрището за куидич, което бе станало неузнаваемо. По целия му край минаваше жив плет, висок над шест метра. Точно пред тях зейна вход към огромен лабиринт. Тунелът навътре изглеждаше мрачен и зловещ.