Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
— Експекто патронум!
Един сребърен елен изскочи от края на пръчката му и хукна в галоп към диментора, който политна назад, спъна се в полите на мантията си и… Хари никога не бе виждал диментор да се спъва.
— Стой! — викна той, като следваше по петите сребристия си покровител. — Ти си богърт! Ридикулус!
Последва силен трясък и богъртът се превърна в струйка дим. Сребристият елен се разтвори във въздуха. Хари съжали, че поне той не бе останал, та да не е сам… но продължи да върви колкото можеше по-бързо и по-тихо, с изострено внимание и високо вдигната пръчка.
Наляво… надясно… пак наляво… На два пъти се озова в глуха алея. Той отново използва четирипосочната магия и установи, че се е отклонил твърде много на изток. Върна се назад, зави надясно и видя странна златиста мъгла да се носи пред него. Приличаше му на някаква магия. Реши да се опита да я отстрани от пътя си.
— Редукто! — викна той.
Пренасочващото проклятие проряза мъглата, без да й подейства. Хари се сети, че то действа само върху твърди предмети. Дали да не мине право през мъглата? Имаше ли смисъл да рискува, или по-добре да се върне назад?
Още се колебаеше, когато силен писък раздра тишината.
— Фльор! — викна Хари с цяло гърло.
Тишина. Той се огледа. Какво ли се бе случило с нея? Писъкът като че ли прозвуча някъде отпред. Пое дълбоко въздух и се втурна през омагьосаната мъгла.
Светът изведнъж се обърна наопаки. Хари висеше от земята надолу с главата, косата му се вееше, а очилата му се люшкаха, готови всеки миг да паднат през челото в бездънното небе. Той ги притисна към носа си и застина от ужас. Краката му сякаш бяха залепнали за тревата, която сега се беше превърнала в таван. Под него се бе ширнало безкрайното тъмно небе, осеяно със звезди. Имаше чувството, че ако се опита да помести едното си стъпало, направо ще падне от земята.
— Мисли! — каза си той, докато кръвта нахлуваше в главата му. — Мисли!…
Ала нито една от магиите, които бе разучавал, не действаше при внезапна размяна на небето и земята. Дали да не вдигне единия си крак? Усещаше как кръвта пулсира в ушите му. Имаше две възможности — или да опита да се раздвижи, или да изпрати червени искри, да поиска помощ и да напусне състезанието.
Зажумя, за да не вижда бездънното пространство под себе си, и дръпна десния си крак с всичка сила от тревистия таван.
Светът тутакси се намести. Хари падна на колене върху удивително твърда земя. От шока му бяха омекнали краката. Пое дълбоко въздух да дойде на себе си, стана и хукна отново напред. От време на време поглеждаше през рамо, докато излезе от златистата мъгла, която невинно трептеше на лунната светлина.
На следващото разклонение спря и се огледа за някакви следи от Фльор. Можеше ли да бъде сигурен, че тя бе изпищяла? Какво ли бе срещнала? Добре ли е сега? Нямаше следи от червени искри… Дали това означаваше, че се е измъкнала сама, или бе изпаднала в голяма беда и не можеше да стигне до пръчката си? Хари сви надясно с нарастващо безпокойство… и все пак бегло си помисли — един участник по-малко…
Купата трябва да беше някъде наблизо и както изглеждаше, Фльор бе отпаднала от състезанието. А досега той се бе справил с всичко… Ами ако наистина успееше да спечели? мимоходом и за първи път, откакто се оказа участник в турнира, той отново се видя като победител, вдигнал Тримагическата купа пред цялото училище…
През следващите десетина минути попадаше само в алеи без изход. На два пъти взе един и същ погрешен завой. Най-сетне намери нова алея и започна да тича, а светлината от върха на пръчката му се люшкаше и караше сянката му по плета отстрани да подскача и да се криви. След поредния завой Хари се озова право срещу един огнемет.
Седрик имаше право — наистина беше грамаден. Над три метра дълъг, той приличаше повече на гигантски скорпион, отколкото на каквото и да е друго. Дългото жило се извиваше над гърба му. Твърдата броня лъсна на светлината от пръчката на Хари, когато той я насочи към чудовището.
— Вцепени се!
Заклинанието се удари в бронята на огнемета и рикошира. Хари се наведе в последния момент, но му замириса на изгоряло — бе опърлена собствената му коса. Огнеметът изхвърли силна струя огън и полетя право срещу него.
— Импедимента! — викна Хари.
Заклинанието пак удари бронята на огнемета и отново отхвръкна настрани. Хари залитна назад и падна.