Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
Открих Хелър в пилотската кабина — кацнал на ръба на антигравитационното кресло, с щръкнала на тила червена шапка. Говореше с някого в машинната зала. Стана ми ясно, че е един от инженерите на хангара, дошъл замалко да помогне.
— Ще го вдигна съвсем леко, така че не подавай голяма мощност — казваше му Хелър.
Взрях се през откритите обзорни илюминатори. Бронираните плочи още не пречеха на видимостта. Хелър провря глава навън и извика на хората в хангара да се дръпнат.
В името на всички богове! Искаше да лети с кораба в хангара! С опасност да налети на друг кораб или да пробие покрива!
— Ей, ти! — креснах. — Да не си посмял!
Хелър се върна в креслото усмихнат.
— Че влекачите са точно за това — да маневрират в ограничено пространство. Дръж се, Солтан! Ще има много подскоци.
Човек с насочващи палки застана пред кораба. Хелър посегна към лостовете.
Вкопчих се.
Поне да летяхме направо! Хелър заобиколи един кран и два кораба, после пак зави, за да се насочи към вратата.
При първия трясък под нас помислих, че се е отчупила задната половина на влекача. Не, просто се разпаднаха прикрепящите скоби и скелето.
Хелър си седеше на ръба на креслото и изкара влекача от хангара с включени двигатели, изкривяващи пространството!
Човекът с палките ни сочеше място далеч от площадката за кацане.
— Дръж се по-здраво, Солтан! — подвикна ми Хелър.
Самият той не се хвана, не отделяше ръце от лостовете и бутоните. Все пак трябваше да го послушам!
С рязко движение влекачът се изправи върху опашната си част.
Сурнах се надолу по вече отвесния коридор и се праснах тежко в последната врата.
Влекачът докосна бетона, без да трепне, и вече стърчеше на открито.
Хелър се спусна по предназначените за това положение ръкохватки. Помогна ми да стана и ме отведе в салона на екипажа. Мебелите се бяха завъртели под прав ъгъл и изглеждаха нормално. Извади кутия с „главотръс“ от шкафа, прекара я през бързия нагревател, отвори я и ми я връчи. Усмихваше се.
— Солтан, по-добре беше да оставиш на мира силните питиета в нощта преди старта.
Не ме упрекваше, бъбреше като всеки майтапчия от флота. Може би наистина се шегуваше, но ме ядоса. Не му исках горещия „главотръс“! Исках да си отида в каютата и да подремна няколко минути. Имаше време до зазоряване.
Пресегнах се да бутна обратно „главотръса“, но точно в този миг през вратата надзърна лице.
Боуч!
С капаците на очите, с язвително изцъклен поглед и с висока купчина хартии в костеливите си ръце!
— Не можах да устоя на върховното удоволствие да видя как отлитате, офицер Грис — каза той. — И за изпроводяк ви донесох подарък — малко документи за подпечатване.
— Всичко това? — изстенах.
— Не, сега искам една трета от тях. Но пък и вие само с поръчки сте се занимавал! Купувай, купувай, купувай! Нищо чудно, че данъците са толкова големи. А останалото е пренебрегнато от вас отпреди — от няколко седмици не сте чел отчетите и си помислих, че по време на полета ще се поотпуснете, ако свършите и малко почтена работа.
Напрегнах волята си с желание кошмарното видение да изчезне. Не изчезна! Отнесох горещия „главотръс“ в каютата си, извадих електронната си карта от водоустойчивия плик, настаних се на жироскопната маса и започнах да подпечатвам. Скоро щяхме да тръгнем. Най-лошото беше към края си. И щях да спя, колкото си искам!
— Остатъка — каза Боуч — ще прикрепя под тези скоби, та да виждате недовършената работа всеки път, щом решите да си лягате. А, това какво е?
Стаичката не беше преминала към новото положение в пълен комплект. Боуч не гледаше оръжията, изпопадали от антиексплозивното хранилище, а вдигна парадната униформа от пода.
— Полковник от Смъртния батальон! Значи такъв се виждате в мечтите си, офицер Грис. Колко мило! Колко подходящо! И добре ще ви стои. Цветовете така пасват на душата ви.
Не го слушах. Пред погледа ми попадна сметка, от която следваше, че Ске е купил униформата с мои пари! Не спирах да подпечатвам, докато ми се откачи ръката. Накрая Боуч си прибра одобрените и готови за изплащане купища.
— Е, аз ще тръгвам вече. До ушите ми стигна слух, че тези джуджета имали навика да се взривяват, така че пожелавам ви приятно пътуване.
И със зловещо кискане, което само той можеше да изтръгне от гърлото си, Боуч изчезна.
Допих си „главотръса“ на един дъх. Сега само трябваше да се опъна на леглото и да заспя, а след няколко часа да се събудя и да установя, че се носим в космическата пустош и Волтар се отдалечава със страшна скорост. Каква прекрасна перспектива!