Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
Хванах накуп остатъка фалшиви банкноти. Петната от кръв не плашеха Ске, а той също не беше обучен касиер. Връчих му пачката.
Погледна първо нея, после мен. С едното око, после с другото, като че се съмняваше в зрението си.
— Добре, сега качи багажа ми в кораба. Хайде, де!
Пъхна парите в джоба си и вдигна чантите. Аз прегърнах кашончето с уредите и го последвах.
На последната каюта преди отварящата се с глас врата видях прясно залепена временна табела „ОФИЦЕР ГРИС“.
Ске пусна товара си на пода и след още два курса донесе всичко. Изпратих го до въздушния шлюз.
— Довиждане, Ске. Каквото и да ти се случи, надявам се да е напълно заслужено.
Той се отдалечи през хангара, без да погледне назад.
Как става така, недоумявах, че Хелър дава пари на хората и те са щастливи, а когато аз им дам пари, гледат ме чудато? Би трябвало да проверя в книгите по психология.
Глава седма
Нямах никакво предчувствие, че ми предстоеше може би най-ужасния ден в живота.
Върнах се в кораба. Бях уморен и потиснат. Струваше ми се, че съм смачкан и отвън, и отвътре. Само да можех да поспя!
А ето го и Хелър, застанал в коридора пред вратата на моята каюта. Облечен в чисти сини работни дрехи на флота, не само без гънка, но и току-що изгладени. И с неизбежната червена състезателна шапка на гладко сресаната руса коса. Дори в този нощен час изглеждаше отморен и пращящ от здраве. Мразех го.
Още първите му думи подхраниха отношението ми.
— В името на всички космически катастрофи, що за воня се носи оттук? — Той надничаше в моето ново жилище.
Промъкнах се край него.
— Моят багаж.
Който беше буквално нахвърлян на пода. Ске беше събрал дори изгнилите натрошени съдове за еднократна употреба.
— Виж какво — каза Хелър, — ако беше опитал да влезеш в кораб на флота с тези мръсотии, щяха да те застрелят! Всички космически кораби имат затворени системи за циркулация на въздуха. А този ужас ще запуши филтрите, не вярвам и обезмирисителите да помогнат. — Стараеше се да запази спокойствие. — В коридора отсреща се намира пералнята за екипажа. Занеси всичко там, за да го почистиш набързо. Не разполагаш с много време — връзките с хангара за подаване на вода и енергия и канализацията ще бъдат прекъснати след час. Затова по-добре се захващай веднага.
Мисълта да нося багажа си където и да било ме отвращаваше. Исках да поспя. Поне малко. Хрумна ми нова ужасяваща мисъл. Електрониката на скъпоценната ми апаратура ще се повреди непоправимо. Заплахата подтиква бързата инициатива.
— Не може — изломотих. — Сложил съм и оръжие, взривострели! — Смятах, че това е убедителна причина.
Не беше. Той се стресна.
— Ти не знаеш ли, че този кораб направо ще се къпе в електрически заряди? Твоите оръжия ще гръмнат!
— Мислех, че си оправил и това.
Той поклати глава, но не чу думите ми. Само регистрираше в съзнанието си моите възражения. Пристъпи към мен и с бързи движения ме лиши от взривострелите, зашеметяващите пистолети и метателния пистолет.
— Ти си ходещ арсенал! Ако това изобилие се възпламени, ще ни търсят парчетата из целия Космос!
Завъртя някакъв превключвател на стената. Отвори се дълбока ниша.
— Това е защитено антиексплозивно хранилище. — Натика оръжията ми в него. — А сега извади от багажа си всички взривоопасни предмети и ги прибери вътре.
Успокоен, сложих и „чупливите сувенири“ при оръжията. Хелър отново огледа принадлежностите ми.
— Ама тук е пълно с най-обикновена мръсотия!
Да му го „бибип“ на Ске, беше опаковал и изтривалките от пода!
Хелър направи няколко крачки по коридора и взе някакви неща от вграден в стената шкаф.
— Ето ти руло за почистване. Сложи униформата си в джобовете, увий я и я остави в почистващата машина. Ще излезе изпрана и изгладена. Така, а това е руло за мръсно бельо и чаршафи. Увий си дрехите по същия начин — и в машината. Тези пликове са водонепроницаеми, използвай ги за документи и други подобни неща.
Преди да си тръгне, той се обърна и пак погледна багажа.
— Тук не виждам парадна униформа.
Никога не съм си купувал парадна униформа на редовните части, към които бях формално зачислен.
— На Земята не ги носят! — Опитвах се да проявя сарказъм.
— Но ще ти трябва за изпращането.
Бях твърде сънен и ядосан, за да обмислям кому е нужна проклетата парадна униформа при излитане на кораб. Хората от флота са скапаняци. По-точно — слабоумни!
— Твоят пилот още е някъде отвън. Ще му дам пари, ще накара някой търговец да отвори магазина си и ще се върне с парадна униформа.
Изпъшках. Не можех да преодолея манията му за чистота. Нежеланието ми като че го предизвика — непреклонно посочи въздушния шлюз.