Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
Да! Използвах правилно всички термини. Значи Ломбар Хист беше луд.
Но това не ме утешаваше.
Ако започнеше да гълта от онези амфетамини, наркотика, който наричат и „шпора“, особено сърцевидните оранжеви хапчета метедрин в шишенцето, щеше да се превърне в буйстващ идиот!
Още час останах потънал в униние.
Какво можех да направя?
Нищо!
Не, не беше нищо!
Налагаше се да размърдам кости, за да докарам докрай тази мисия, иначе щях да умра. Твърде ясно ми го набиха в главата.
Напиращото напрежение ме подхвърли от стола. Отдавна мина полунощ. Вихрено препуснах надолу по хълма към стаята си, за да си опаковам нещата. Дори забравих, че Ске беше кацнал пред канцеларията с аерокара. Разтревожен от начина, по който изхвърчах с трясък, той вдигна машината и се спусна в страничния двор на хотела.
Трескаво събирах принадлежащите ми вещи и ги хвърлях в чантите. Замалко да прибера при смачканите кутийки и уредите за наблюдение на Хелър, но усетих, че е време да се овладея. Грижливо ги опаковах в невзрачно кашонче с надпис „Чупливи сувенири“.
Ске стоеше, облегнат на вратата. Обърнах се към него:
— Помогни ми да се махна оттук и да отида в кораба. Ако не побързам, въобще няма да поспя тази нощ.
— Ама искате да ми кажете, че наистина дълго ще отсъствате? — попита той. — Години? Страхотно! О, че аз ще се скъсам да помагам!
И веднага се включи в суматохата. Едва ли заслужавах толкова гадно отношение. Ръцете му вече не бяха бинтовани, следите от ударите ми не се виждаха, без да броим един-два счупени зъба.
Намеси се друг глас:
— Ще си отспиш, колкото искаш, на наровете за длъжници. Веднага да ми платиш просрочените наеми! — Естествено, оказа се Мийли.
Влезе решително и вдигна кашончето с „Чупливи сувенири“. Притисна го здраво към бюста си. Възнамерявах да си го взема, но навреме забелязах дръжката на бластерен пистолет в джоба на домакинската й престилка.
Ске досъбра всичко в чантите заедно с немалки количества прахоляк от пода и благоразумно се изнесе от стаята с тях.
Мийли и аз не мърдахме, наежено кръстосали погледи. Всъщност само тя се ежеше. Аз треперех. Не можех да потегля без моята част от комплекта за наблюдение.
— Петдесет кредита — съобщи ми безмилостно тя.
Признах поражението си и извадих портфейла. И толкова пари не ми бяха останали. Мисълта, че тази тиранка пак се гаври с мен, отпуши поток горчиви спомени. Да, длъжник й бях. Наистина имах да си връщам. О, какво ли не бих дал, за да…
Внезапно съзрях фалшива стотачка, зацапана в ъгълчето с кръв от хипнотизатора. Вече се борех с пълзящата по лицето ми тържествуваща усмивка. Бутнах в ръката й фалшивата банкнота.
— Давам ти това за спомен от приятното ми прекарване в твоя хотел. Ако решиш да ми запазиш стаята, докато се върна, ще ти бъда благодарен. Но и без това си заслужаваш благодарността ми. — Щяха да я премахнат още щом се опита да пазарува с банкнотата.
Тя я огледа, но не беше обучен касиер. Вдигна поглед към мен, странно наклонила глава.
— Довиждане, Мийли. Дано се радваш на близкото си бъдеще!
Излязох с кутията подмишница. Полетяхме в лунното небе. И втората луна на Волтар се показа над хоризонта, хангарът на апарата представляваше сложна плетеница от двойни сенки. Изненадах се, че е станало толкова късно — почти четири сутринта. Имах предостатъчно причини да се чувствам зле, но липсата на сън само правеше товара в душата ми по-тежък.
Ске отказа да ми помогне в пренасянето на багажа до кораба. Сам си намерих ръчна количка, стоварих всичко върху нея и я избутах до въздушния шлюз. Канех се да вляза с първите чанти, но побеснях — Ске се влачеше след мен с ръце в джобовете.
— Веднага пренеси това вътре! — заповядах.
Той не отговори. Щеше ми се да го убия.
Внезапно взех решение. Прикрих чувствата си. Сега му беше времето да си разчистя сметките с този тип за заяждането през последните седмици.
— Ске — казах му, — ти си огорчен, задето не те направих богат. Всъщност много съжалявам, че не ти помогнах да насочиш кариерата си натам, където заслужаваш. — В лапите на дяволите, прибавих сам на себе си. Пак извадих портфейла. — Знаеш, че наскоро се сдобих с пари, ала те не ми трябват на планетата, на която отивам. — Вярно, но и тук не ми вършеха работа. — Длъжен съм да те възнаградя за службата. Не бива да проявявам скъперничество.