Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
За нещастие не така протекоха следващите часове. Бях принуден да преживея най-вредния за нервите космически старт в цялата история на Вселената!
Глава осма
Вече се готвех да полегна, но осъзнах, че чувам някакъв приглушен тътен отвън. Не се учудих — вратата на каютата и външният люк на въздушния шлюз бяха отворени. Налитащата звукова вълна почти люлееше кораба. Точно като шума на наближаваща моторизирана армия. Тежки удари наблизо заблъскаха по тъпанчетата ми.
Това вече бе непоносимо за нервите ми. Изтичах към въздушния шлюз и на косъм се разминах с трясналата в корпуса на кораба секция от сцена!
Група работници вдигаха пушилка в старанието си светкавично да сглобят висока осем фута, разглобяема наблюдателна площадка с широки стъпала, спускащи се до пода на хангара.
Вдигнах очи. О, богове! Портата на оградата беше широко зейнала към външния свят! И камиони на различни фирми се вливаха през нея по шест в редица!
А около хангара вече паркираха десетки други.
Множество работници стоварваха елементи от сглобяеми сцени и барове — очевидно превръщаха предната част на хангара в най-гигантската зала за напиване с „Тап“, позната в досегашната история! Единият от баровете беше дълъг над двеста фута! Имаше и сцена, издигната на трийсетина фута и достатъчно широка да приюти половината танцьорки на Волтар. А суматохата продължаваше, нови камиони прииждаха безспир!
Неспособен да овладея паниката си, аз се втурнах към пилотската кабина. Хелър тъкмо управляваше нагласяването на антиметеоритните защитни плочи пред илюминаторите.
Креснах:
— Не можеш да уреждаш тук купони за изпращане! Аз се пошегувах! ТОВА Е СЕКРЕТНА МИСИЯ!
Той прекъсна заниманието си и ме погледна изумено.
— Но ти потвърди поръчките за празненството. Онзи ден подпечата цяла пачка. И само преди час те видях да одобряваш още от тях!
— Ломбар ще ме убие! — изкрещях с пълен глас.
— Съжалявам — каза той и явно беше искрен. — Обаче нали разбираш, този кораб си няма име. Когато ни го прехвърлиха от флота, загуби досегашното си обозначение и не е кръстен повторно. А няма нищо по-лошо за късмета от това, да хвъркаш напред-назад в кораб без име. Всеки от флота ще ти го каже. Може и да избухне.
Да им „бибип“ и обичаите във флота! Не че успявах да се отърва от мисълта, колко лесно би могъл да се взриви този влекач.
Хелър помълча.
— Наближава осем. Церемонията по кръщаването ще започне около десет и към обед ще можем да тръгнем.
Аз не спирах да въртя глава.
— Ще ти кажа какво ще направим — утеши ме Хелър. — Ще гледаме всичко да мине по-скромно. Нещо като малко семейно тържество. Така добре ли е?
Знаех, че нямаше възможност да отменя подпечатаните поръчки или да спра напиращите камиони. Предполагах, че стотици техници и работници на предприемачите са тук с домочадията си. И всички хора от хангара. Щеше да стане по-лошо, ако се опитам да предотвратя опасността. Кимнах.
— А, между другото — сети се той, — къде е нашият екипаж? Очаквах да пристигнат по-рано, за да се подготвят за старта.
Нямаше какво да му отговоря. Буквално плувах през плътния шум, докато се смъквах по вече отвесния коридор към каютата си. Беше невъзможно да заспя, колкото и да бях преуморен. Свлякох се в креслото.
Незабавно станах — усетих нещо под задника си.
Малко шишенце.
Но как е попаднало тук? Доскоро го нямаше, нали пак на това кресло седях. И не се сещах от коя част на багажа ми е могло да се изтърси.
Припомних си с ужас думите на Ломбар — негов шпионин щял да ме следи през цялото време, без да знам кой е!
Това с шишенцето намек ли беше?
На него пишеше:
„И. Г. БАРБЕН, НЮ ЙОРК
АМФЕТАМИН, МЕТЕДРИН
5 милиграма, 100 таблетки“
Усъмних се, че беше същото, което Ломбар си подмяташе предишната нощ.
Знаех това-онова за дрогата. Стимулира нервната система, като усилва въздействието на норепинефрина — неврохормон, който възбужда част от симпатическата нервна система. Някои го наричат „шпора“ на своя жаргон. Винаги съм се отнасял с подозрение към тези вещества и гледах да стоя настрана от тях.
Но сега тънех в отчаяние. Как щях да преживея следващите четири часа? Хванах специалния нож. Изтърсих на дланта си едно оранжево сърцевидно хапче и си отрязах една трета от него.
Пъхнах го под езика. Горчиво. Почаках да се разтвори в слюнката.
Невероятен горещ поток заструи във вените ми. Пулсът ми се ускоряваше.
Ах, колко по-добре се почувствах! Самоуверен. Дори леко възторжен. Изчезна всяка тревога, откъде се е пръкнало това шишенце и дали го е подхвърлил шпионин със задачата да ме убие.