Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
Петима са — капитан, двама пилоти и двама инженери, предостатъчно за такъв малък влекач. Всички са от раса, наричаща себе си „антиманко“, преди много години били изгонени от Манко за извършвани ритуални убийства. Те мразят флота. Мразят и Манко. О, как ще мразят и Хелър! Ще се постарая да научиш повече за тях. Ето и твоя неподкупен екипаж.
Поседя загледан в невидимата дупка на Дворцовия град и когато вече си помислих, че всичко ми е казал, той си погледна часовника, намръщи се и пак започна.
— Така, още щом чух за този скапан влекач, заповядах в базата на Земята да има два дежурни изтребителя. Четиримата пилоти няма да ти бъдат подчинени. Имат си свои заповеди. Ако влекачът запраши нанякъде или Хелър се опита да го използва на планетата, изтребителите са длъжни да го разпърдушинят. Не след дълго те вече ще са на Земята. И това е предвидено.
Стана ми много студено. Лунната светлина беше студена. И лицето на Ломбар беше студено. Надявах се вече да не съм във влекача, когато се появят изтребителите. Нашият кораб нямаше нито оръжия, нито защита. Просто влекач.
— Останаха едно-две неща — каза Ломбар.
Знаех, че нищо добро не ме очаква, но пак се оказах неподготвен за истината. Той ме прикова на място с поглед.
— Ако в който и да е момент ти се стори, че Хелър е на път да успее и нямаш други средства да го спреш, ще пренебрегнеш всякакви последствия и… — показалецът му се насочи към мен, думите се процеждаха бавно — …ще го убиеш!
Вниманието му отново се отклони към Дворцовия град. Той като че чакаше нещо, но, разбира се, нямаше какво.
Там беше зоната на нищото.
Пак поглед към часовника.
— Сега последното. — Гласът му звучеше съвсем враждебно. — Дал съм секретни инструкции на човек, който постоянно ще се навърта около тебе. Никога няма да заподозреш кой е той. Ето какви са инструкциите му — ако се провалиш в нашите дела на Блито-3, ако не поддържаш попълването на запасите ни, ако Хелър ти се изплъзне и оплеска всичко, ако ме подведеш по някакъв начин, този човек ще те ликвидира!
Стори ми се, че лунната светлина се превръща в лед.
А Ломбар все си поглеждаше часовника. Вдигна ръка. Изведнъж върховно блаженство се разля по лицето му.
— Ето го! О, ето го най-сетне! Не чу ли?
Не чух нищо. Пред нас беше само дупката вместо Дворцов град, само омразната лунна светлина. А и корабът беше звукоизолиран.
Сигурно съм заприличал на обхванат от треска. Ломбар настояваше:
— Гласа, гласа! Доведох те да чуеш гласа! — Той се надигна в креслото, заслушан напрегнато. — Ето! Ето, каза го отново: „Ломбар Хист! Бъди Император! Съдбата на Волтар те задължава да поемеш Короната!“ — Отпусна се, сякаш му олекна. — Сега и ти го чу, знаеш, че всичко, което върша, е правилно и предопределено. Толкова се радвам, че стана свидетел на това!
Пълна увереност ме прониза като изстрел от взривострел. Както разбъркани на масата парченца от мозайка изневиделица се подреждат, целият ми опит с Ломбар Хист до тази нощ се събра в един-единствен неоспорим факт. Всички психопатични симптоми, описани в учебниците, характерни за параноидален шизофреник, без да пропускаме мегаломанията и тазвечершните халюцинации, бяха налице.
Подивях от ужас!
Ломбар Хист беше луд!
Бях във властта на неизлечимо побъркан!
И не виждах никаква възможност да се измъкна.
Глава шеста
Когато возилото на стражите ме остави пред канцеларията, откровено казано, бях един съсипан Солтан Грис. Нощта напредваше. Би трябвало да си приготвя багажа и да се преместя във влекача преди старта. Вместо това половин час седях пред бюрото си и гледах с невиждащи очи.
Чувствах, че във всичко имаше някаква грешка. Нищо не би могло да се окаже по-страшно от положението на безпомощна кукла в ръцете на побъркан. Неочаквано вдъхновение ме накара да извадя някои учебници по психология от „скривалището за моркови“, както сам наричах дупката под пода.
Още половин час се рових в земните премъдрости. Проверявах — шизофрения произхождаше от шизеи (разделям) и френ (съзнание). Определяха я като раздробяване на съзнанието или откъсване от действителността. Параноята е хронична психоза с характерни, привидно разумни заблуди за преследване или собствено величие. Мегаломанията често се проявява като желание за власт над света. Слухови халюцинации означава да чуваш гласове, които не съществуват. С изключение на последния, всички тези термини се обединяват в „синдрома на Хитлер“. Някога той бил един от войнствено настроените вождове на Земята. В учебниците определяха него и неколцина от приближените му като параноидни шизофреници, за да обяснят извършените от тях масови убийства (те упорито се стараели да изтребят цели раси).