Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
— Изнеси всичко от кораба и го разпредели по рулата и пликовете, после отнеси рулата за почистване. Заедно с униформата, която е на гърба ти. И вземи един душ. Мърдай по-живо, след малко ще ни изключат от наземното обслужване!
Малко остана да се разплача. Исках само да поспя! Тялото вече ме болеше от умора. Да го „бибип“ на флота! Хелър не беше в техен кораб сега! На кого му пукаше дали ще се запушат филтрите из целия кораб?
Изнесох се навън и започнах да си подреждам нещата по бетонния под на хангара.
Когато се отървах от натрошените кутийки, старите новинарски листове и купчините мръсотия, събрана от Ске, не остана много. А боклукът напълни догоре два контейнера за отпадъци.
Подредих прилежно ботушите, шапките и униформите си в рулото за почистване и чак тогава се сетих за тези по мене. Изпразних джобовете си във водоустойчивите пликове заедно с останалите документи и хартийки. Съблякох се и добавих униформата в почистващото руло, а мръсното си бельо сложих за изпиране.
Стоях си гол насред хангара и се мъчех да реша всичко ли съм направил както трябва, когато някой се изхили. Графиня Крек беше някъде наблизо. Не погледнах откъде ми се присмиваше. Сграбчих рулата и пликовете и на бегом се прибрах в кораба.
Произшествието с нищо не помогна на достатъчно разтръсканата ми глава. В помещението за чистене и пране, предназначено за екипажа, се изправих пред огромни дискове с разни надписи по тях — типичен жаргон на флота, типични флотски мълнийки, сочещи това или онова. Наистина, да им го „бибип“ на всички от флота! Натъпках рулата в подходящите според мен кръгли вратички и отнесох пликовете с документи в каютата си.
Под душа се почувствах по-добре. Изненадах се от количеството кал, което смъкнах от себе си! Главата ми се проясни. Може пък цялата тази мръсотия в косата ми да е притискала черепа и да е замъглявала мислите ми? Интересна теория. Почти бях готов да се отнеса снизходително към нравите във флота, когато в пералнята забръмча късащ нервите сигнал и аз препуснах по коридора да си взема дрехите.
Извадих рулото с бельо. Великолепно изпрано, великолепно изгладено, дори зашито тук-там.
В първия момент не успях да си припомня къде сложих рулото с униформите, толкова много вратички ми се сливаха пред погледа. Захванах да търся.
Нищо не намирах!
Много внимателно си припомних всяко свое движение при първото ми влизане. Застанах ето тук и се облегнах там да си поема дъх, докато разчета надписите и указателите. Напълно сигурен, отворих вратичката, за да си прибера рулото.
Нищо! Замятах се из пералнята, отваряйки всичко наред.
Нищо!
Наложих си спокойствие. Прочетох надписите. И наистина рухнах!
Бях натикал униформите и ботушите си в дезинтегратора!
Гол и отчаян, тихо се разплаках. Нямах какво да облека освен гащите си!
Чакай! Нали Ске трябваше да се върне с парадна униформа! Не бях победен окончателно. Все още можех да се надсмея над чистниците от флота!
Окрилен от надежда, за секунда се върнах в каютата.
Успех!
Пакет на леглото!
Отворих го припряно.
Но какво виждаха очите ми?
Първо разпознах полковнишки знак. С един ранг по-нисък, но винаги съм смятал Ске за немарлив служител.
Какво беше това?
Върху мъртвешки черния плат червената бродерия изглеждаше доста стряскащо.
Кости, бесилка, електробичове. Кости? Бесилка? Електробичове?
Шлемът — черен! С огромен фосфоресциращ череп!
Парадна униформа на полковник от Смъртния батальон!
Дори коланът представляваше кървящи черва!
Първа в класацията за вдъхващи ужас дрехи на Волтар!
Направих крачка към вратата, но Ске несъмнено вече бе изчезнал благоразумно.
По закон можех да я нося, защото рангът ми беше по-висок, а и на теория всеки второкласен чиновник има право да носи всяка униформа на апарата.
Усещах прекомерна умора. Излегнах се на жироскопното легло и включих мъждукащата нощна лампа-нагревател. Що за гнусно начало на пътуване? Ако се унеса в сън за час, току-виж, бъркотията се поразчистила малко. Или дори ще се събудя сред безопасното спокойствие на Космоса. Знаех ли какво ми предстои!
Осветлението угасна. Откачаха кабелите към наземните служби. Да вървят по дяволите! Независимо от всичко имах намерение да спя. Нищо особено няма в едно излитане.
Напрежението ме отпускаше полека. Унасях се блажено, но страховита тупурдия ме накара да подскоча. Блъскане! Грохот! Сякаш някой разкъсваше кораба на парчета!
Набързо увих някаква кърпа около кръста си и се втурнах в коридора. Шумът се усили двойно. Определих, че идваше откъм предната зала на спомагателните двигатели. Това беше невъзможно, нали още си стояхме в хангара! Първо кранът щеше да ни намести върху товарна платформа.