Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Изведнъж от нищото зад тях изскочи мъж и ги погна. Калан не изчака Ейди да се опита да използва магията си. Ако не успееше, нямаше да имат никакво време.
Извърна се, мечът последва движението й. Мъжът в червена пелерина, втурнал се напред, вдигна меча пред лицето си. Беше с предпазна броня на гърдите. Ударът й там щеше да е безсмислен. Той пазеше лицето си — инстинктивна реакция, но фатална, когато е изправен срещу боец, трениран от баща си — Крал Уиборн. Мъжете с броня се бият с лъжлива увереност.
Събрала всичката си сила, Калан насочи меча надолу. Острието се спря в бедрената кост на мъжа. Той се строполи в снега с безпомощен вик и скъсан бедрен мускул.
Иззад него изскочи друг и се втурна към нея. Червената му пелерина се развя в нощта. Калан вдигна меча си и нанесе удар от вътрешната страна на крака му, засегна артерия. Докато той падаше край нея, тя раздра ахилесовото му сухожилие.
Първият продължаваше да вие в ужас. Вторият заруга с пълно гърло и започна да излива порой от най-ужасни и обидни думи, повлече се напред, като не преставаше да размахва меча си и да я предизвиква да се осмели да го нападне.
Калан си припомни съвета на баща си: „Думите не могат да те наранят. Пази се само от желязото. Бий се само с желязо.“
Не губи време да ги довършва. Вероятно щяха да кървят до смърт в снега, а дори да не беше така, с пораженията, които им бе нанесла, не можеха да я подгонят. Хвана Ейди за ръката и се понесоха напред към дърветата.
Едва дишащи от умора, се запрепъваха в снега. Калан установи, че Ейди трепери. Беше загубила дебелата си пелерина в самото начало. Калан свали вълчата си наметка и загърна Ейди.
— Не, дете — запротестира старицата.
— Вземи я — изкомандва Калан. — Аз се потя, пък и само ми пречи да въртя меча. — Всъщност ръката, с която размахваше меча, беше толкова изтощена, че едва можеше да повдигне оръжието си, камо ли да го развърти. Единствено страхът даваше сила на мускулите й. Засега това бе достатъчно.
Калан вече не знаеше в каква посока бягат. Двете спасяваха кожата си. Щом решаха, че трябва да тръгнат надясно, свиваха вляво. Гората, в която тичаха, бе прекалено гъста и не се виждаха нито звездите, нито луната.
Трябва да се измъкне. Ричард е в опасност. Има нужда от нея. Трябва да стигне при него. Зед сигурно вече е там, но всичко става. Може и да не е успял. Тя трябва да стигне на всяка цена.
Отмести елов клон от пътя си и двете с Ейди излязоха на малка полянка, по която ветровете почти не бяха оставили сняг. Спряха на място. Пред тях имаше два коня.
Тобайъс Броган, командващият генерал на „Кръвта на братството“, й се усмихваше. На коня до него седеше жена в дрипава разноцветна дреха.
Броган подръпна мустака си.
— Я да видим какво имаме тук?
— Две пътнички — каза Калан с глас, студен като зимна нощ. — Откога „Кръвта“ ограбва и посича безпомощни пътници?
— Безпомощни пътници? Едва ли. Вие двете избихте повече от сто войници.
— Защитавахме живота си от „Кръвта на братството“, които, ако си мислят, че ще им се размине да нападат хора просто ей така, се лъжат.
— О, познавам те, Калан Амнел, Кралице на Галеа. Знам повече, отколкото предполагаш. Знам коя бъдеш.
Калан стисна здраво дръжката на меча си.
Броган направи крачка напред с мощния си сив ат, на лицето му се изписа мрачна усмивка. Отпусна ръце на седлото и се наклони напред. Държеше погледа й в злокобна хватка.
— Ти, Калан Амнел, бъдеш Майката Изповедник. Виждам те такава, каквато бъдеш, и ти бъдеш Майката Изповедник.
Мускулите на Калан се стегнаха, дъхът заседна в гърлото й. Откъде би могъл да знае? Да не би Зед да е махнал заклинанието? Да не би нещо да се е случило със Зед? Добри духове, ако нещо се е случило със Зед…
С яростен вик тя мощно завъртя меча над главата си. В същия миг опърпаната жена вдигна ръка. Ейди с усилие издигна щит. Мощният въздушен тласък, пратен от жената на коня, близна Калан по лицето и отметна косата й назад. Щитът на Ейди я спаси.
Мечът на Калан проблясна на лунната светлина. Стовари се върху краката на Брогановия кон и студеният въздух пропука в нощта.
Конят изцвили болезнено и се строполи, изхвърляйки Броган между дърветата. В същото време Ейди пусна пламък, който обви главата на другия кон. Той също зацвили бясно, и жената, за която Калан вече знаеше, че също притежава магическа сила, изхвърча в снега. Калан сграбчи Ейди за ръката и я дръпна встрани. Двете отчаяно се втурнаха към храстите. Навсякъде около тях се чуваха човешки гласове и конски тропот. Калан не мислеше за посоката. Просто тичаше презглава.