Децата на капитан Грант
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечо Обов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на капитан Грант». Краткое содержание книги:
Кай Куму почна да разпитва Гленарван.
— Англичанин ли си? — попита го той.
— Да — отговори лордът без колебание, защото тази народност щеше да улесни размяната.
— А другарите ти? — каза Кай Куму.
— Другарите ми са англичани като мене. Ние сме пътешественици, корабокрушенци. И ако искаш да знаеш, ние не сме участвували във войната.
— Това няма значение! — отговори грубо Кара Тете. — Всеки англичанин е наш неприятел. Твоите нахълтаха на нашия остров! Те ограбиха полята ни. Те опожариха селата ни!
— Лошо са направили! — отговори Гленарван със сериозен тон. — Казвам ти това, защото тъй мисля, а не защото съм в твоя власт.
— Слушай — продължи Кай Куму, — Тохонга, първожрецът на Нуй Атуа110, падна в ръцете на твоите братя. Той е пленник на пакеките111. Нашият бог ни заповядва да го откупим. Аз бих искал да ти изтръгна сърцето, бих искал главата ти и главите на твоите другари да бъдат набучени завинаги върху коловете на тази ограда! Но Нуй Атуа каза своята дума!
И като говореше това Кай Куму, дотогава господар на себе си, затрепера от гняв и лицето му придоби израз на яростно възбуждение.
Но след няколко секунди той продължи по-спокойно:
— Мислиш ли, че англичаните ще заменят нашия Тохонга срещу тебе?
Гленарван се поколеба да отговори и загледа внимателно вожда на маорите.
— Не знам — отвърна той след кратко мълчание.
— Говори! — поде Кай Куму. — Животът ти струва ли колкото животът на нашия Тохонга?
— Не — отговори Гленарван. — Аз не съм нито вожд, нито свещеник между моите!
Паганел, стъписан от този отговор, загледа Гленарван с голямо учудване.
Кай Куму беше също изненадан.
— Значи ти се съмняваш? — каза той.
— Не знам — повтори Гленарван.
— Твоите няма ли да те приемат в замяна на нашия Тохонга?
— Само мене, не! — отговори Гленарван. — Нас всички може би.
— У маорите — каза Кай Куму — се заменя глава за глава.
— Предложи първо тия жени срещу твоя жрец — каза Гленарван, като посочи леди Елена и Мери Грант.
Леди Елена поиска да се спусне към съпруга си, но майорът я задържа.
— Тези две дами — продължи Гленарван, като се поклони много учтиво към леди Елена и Мери Грант — заемат високо положение в страната си.
Воинът изгледа студено своя пленник. По устните му заигра лоша усмивка. Но тя изчезна почти веднага и той отговори с глас, който едва сдържаше:
— Нима се надяваш да измамиш Кай Куму с лъжливи думи, проклети европеецо? Мислиш ли, че очите на Кай Куму не знаят да четат в сърцата?
И като посочи леди Елена, той каза:
— Ето твоята жена!
— Не! Моята! — провикна се Кара Тете.
И като отблъсна пленниците. Кара Тете сложи ръка върху рамото на леди Елена, която пребледня при досега.
— Едуард! — извика нещастната жена обезумяла.
Без да произнесе нито дума, Гленарван вдигна ръка. Разнесе се изстрел. Кара Тете падна мъртъв.
Като чуха изстрела, от колибите наизлязоха множество туземци. За миг пахът се изпълни. Срещу нещастниците се надигнаха стотина ръце. Револверът бе изтръгнат от ръката на Гленарван.
Кай Куму хвърли към Гленарван странен поглед. След това с едната си ръка закри тялото на убиеца, а с другата задържа тълпата, готова да се нахвърли върху европейците.
Най-сетне гласът му се наложи над врявата.
— Табу! Табу! — извика той.
При тази дума тълпата се спря пред Гленарван и другарите му, които сякаш бяха предпазени за миг от някаква свръхестествена сила.
След няколко минути те бяха отведени отново във Варе Атуа, което им служеше за затвор. Но Робърт Грант и Жак Паганел не бяха вече с тях.
Глава XII
ПОГРЕБЕНИЕТО НА ЕДИН МАОРСКИ ВОЖД
Кай Куму, както се случва често в Нова Зеландия, беше едновременно вожд и арики на племето си. Той беше облечен в религиозен сан и в това си качество можеше да налага върху лицата и предметите суеверната закрила на „табу“.
Последицата от табуто, този общ обичай на полинезийските народи, е, че се забранява веднага всякакво общуване с лицето или каквато и да е употреба на предмета, върху който то е наложено. Според вярата на маорите, всеки, който посегне със светотатствена ръка на това, върху което е наложено табу, ще бъде наказан със смърт от раздразненото божество. Впрочем в случай, че божеството се забави да отмъсти за нанесената му обида, свещениците не биха пропуснали да ускорят неговото отмъщение.
110
Име на новозеландско божество. Б. а.
111
Европейци. Б. а.