Децата на капитан Грант
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечо Обов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на капитан Грант». Краткое содержание книги:
И наистина очите на вождовете се изяждат. Главата, препарирана по туземски, с изваден мозък и с одрана кожа, носът, подкрепен от малки дъсчици, ноздрите изпълнени с формиум, устата и клепачите зашити, се поставя в пещ, където се опушва в продължение на тридесет часа. Така приготвена, тя се съхранява много дълго без повреда или набръчкване и представлява победен трофей.
Често маорите запазват и главите на своите вождове, но в такъв случай очите остават в орбитите и гледат. Новозеландците показват тия останки с гордост. На тях се любуват младите войни и им устройват тържествени обреди в знак на голяма почит.
В паха на Кай Куму обаче имаше само неприятелски глави и сигурно много англичани с празни орбити увеличаваха колекцията на този отвратителен музей.
Колибата на Кай Куму се издигаше между другите по-малки колиби в дъното на паха пред една обширна открита площадка, която европейците биха нарекли „бойно поле“. Тази „каза“ бе построена от преплетени клони и колове и облицована отвътре с рогозки от формиум. С нейните 6 метра дължина, 4,5 метра ширина и 3 метра височина Кай Куму притежаваше едно жилище от около 80 кубически метра. Това беше достатъчно за един новозеландски вожд.
Казата имаше само един отвор, който се затваряше от подвижен плот, направен от дебел растителен плат и служещ за врата. Отгоре покривът се удължаваше във форма на тераса, нещо като римски имплувиум. Украсата на колибата се състоеше от фигури, изрязани в края на напречните греди, а „уарепуни“ или порталът беше декориран с фрески, представляващи листа, символични фигури, чудовища, усукани клони и какви ли не още любопитни орнаменти, издълбани от длетото на туземните декоратори.
Вътре в казата подът, който беше от трамбована земя, се издигаше на 30 см над равнището на почвата. Няколко леси, изплетени от тръстика, и сламеници от суха папрат, покрити с рогозки от тесни и еластични листа на „тифа“, служеха за легла. В средата една иззидана с камъни дупка представляваше огнището, а на покрива друга дупка служеше за комин. Димът започваше да излиза от тази дупка само след като колибата се изпълнеше с достатъчно гъст пушек, което личеше от стените, покрити с лъскаво черен пласт сажди.
До казата се издигаха складовете, където се пазеха провизиите на вожда, реколтите му формиум, картофи, тарос, хранителна папрат, а също и пещите, в които си приготовляваше храната върху нажежени камъни. По-нататък в малки огради се държаха свинете и козите, редки потомци на полезните животни, които капитан Кук бе пренесъл по тия места. Тук-таме тичаха кучета и очакваха оскъдната си храна. За животни, които служат за ежедневна храна на маорите, те бяха много зле гледани.
Гленарван и спътниците му обхванаха цялата обстановка с един поглед. Те чакаха до някаква празна колиба вождът да благоволи да се занимае с тях, а през това време тълпа бабички ги обсипваше с ругатни. Тия вещици ги бяха заобиколили и ги заплашваха с юмруци, виеха и крещяха. Няколкото английски думи, излезли от дебелите им устни, даваха ясно да се разбере, че те искаха незабавно отмъщение.
Сред тия крясъци и заплахи леди Елена, на вид спокойна, се мъчеше да прикрие вътрешното си вълнение. В желанието си да не смути хладнокръвието на лорд Гленарван тази смела жена се държеше само благодарение на героични усилия. Бедната Мери Грант чувствуваше как силите й я напускат. Джон Манглс я прикрепяше и беше готов да умре, за да я защити. Останалите понасяха различно този поток от ругатни — равнодушно като майора или обзети от нарастващо негодувание като Паганел.
В желанието си да предпази леди Гленарван от нападките на тия зли старици Гленарван се насочи право към Кай Куму и като посочи тълпата вещици, каза:
— Изгони ги!
Вождът на маорите погледна втренчено пленника си, без да отговори, после махна с ръка и застави виещата орда да млъкне.
Гленарван се поклони в знак на благодарност и с бавни крачки се върна при своите.
В този момент в паха се бяха събрали около стотина новозе-ландци — старци, зрели мъже, младежи. Едните бяха спокойни, но мрачни и чакаха заповедите на Кай Куму, а другите се отдаваха на всички изблици на неописуема скръб. Те оплакваха роднини и приятели, паднали в последните сражения.
От всички вождове, въстанали при повика на Уйлям Томпсън, единствен Кай Куму се връщаше в областите около езерото и пръв той съобщаваше на племето си за неуспеха на народното въстание, разгромено в равнините на Долен Уайкато. От двестата бойци, тръгнали под негово предводителство да защитят родната земя, сто и петдесет липсваха. Някои от тях бяха паднали в плен на нашествениците, но колко други лежаха на бойното поле и нямаше никога да се върнат в страната на своите деди!