Децата на капитан Грант

През този ден едпо интересно явление отбеляза плаването по реката. Към четири часа лодката се впусна без колебание и без да намали хода си, управлявана от здравата ръка на вожда, в тесен пролом. Водовъртежи се разбиваха бясно в многобройни и опасни острови. Повече отвсякога в този странен пробег на Уайкато лодката не биваше да се обръща, защото по бреговете нямаше убежище. Всеки, който би стъпил в кипящата тиня на брега, би загинал.

И наистина реката течеше между тия топли извори, които винаги са привличали вниманието на туристите. Железният окис оцветяваше яркочервено тинята на брега, дето кракът не би срещнал и два метра твърда почва. Въздухът беше наситен със задушливия мирис на сяра. Туземците не страдаха от нея, но пленниците понесоха доста зле задушливите изпарения, които излизаха от пукнатините на земята, и мехурите, които се пукаха от натиска на вътрешни газове. Но ако обонянието не можеше да свикне с изпаренията, то поне погледът можеше да се наслади на това внушително зрелище.

Лодките навлязоха в облак от бели пари. Техните ослепителни валма се трупаха като куполи над реката. По двата бряга стотина гейзери изригваха, едните пари, а другите стълбове вода, като меняха своите струи подобно на фонтаните в някой басейн, построен от човешка ръка. Ритмичното изригване на тия водоскоци сякаш се управляваше от някой скрит механизъм. Водата и парата се смесваха във въздуха и слънчевите лъчи се пречупваха в тях с цветовете на дъгата.

На това място Уайкато течеше върху подвижно корито, което непрекъснато кипеше под действието на подземния огън. Недалеч, по посока на езерото Роторуа, на изток клокочеха минералните извори и димящите водопади на Ротомахана и на Тетарата, които някои смели пътешественици са успели да видят. Цялата тази област е осеяна с гейзери, кратери и солфатари108. Оттам изригват навън притиснатите газове, които не са могли да излязат през недостатъчните отвори на Тонгариро и Вакари, единствените действуващи вулкани в Нова Зеландия.