Децата на капитан Грант
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечо Обов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на капитан Грант». Краткое содержание книги:
От северния бряг тоя вулкан изглеждаше обвит с пушек и пламъци над малки, бълващи огън възвишения.
Изглежда, че Тонгариро бе свързан с една сложна орографическа система. Зад него в равнината се издигаше самотно планината Рюапаху, чийто връх се губеше в облаците на 2700 метра височина. Никой смъртен не е стъпвал на неговия недостъпен конус. Никога човешко око не е измервало дълбочините на неговия кратер, докато по-достъпните върхове на Тонгариро са били измерени три пъти за двадесет години от Бидуил, Дайсън и неотдавна от Хохщетер.
За тия вулкани съществуват и легенди и при всички други обстоятелства Паганел нямаше да пропусне да ги разправи на другарите си. Той щеше да им разкаже свадата, която един ден избухнала между Тонгариро и Таранаки, тогава негов съсед и приятел, заради една жена. Тонгариро с горещата си глава като всички вулкани се увлякъл дотам, че ударил Таранаки. Битият и унизен Таранаки побягнал през долината на Уангани и по пътя изтървал два къса планина. Той стигнал до брега на морето, където и сега се издига самотен под името монт Егмонт.
Но Паганел нямаше настроение да разказва, а и приятелите му нямаха никакво желание да го слушат. Те наблюдаваха мълчаливо североизточния бряг на Таупо, където току-що ги бе довела измамната съдба. Мисията, основана от пастора Грейс в Пукава на западния бряг на езерото, не съществуваше вече. Войната бе принудила мисионера да избяга далеч от главното огнище на въстанието. Пленниците бяха сами, изоставени на произвола на жадните за отмъщение маори, и то тъкмо в тази дива част на острова, където християнството никога не беше прониквало.
Кай Куму напусна водите на Уайкато и като премина през малък залив, през който реката се изливаше в езерото, заобиколи един остър нос и спря на източния бряг на езерото в подножието на първите възвишения на планината Манга, висока 600 метра. Там се разстилаха поляни с „формиум“, скъпоценния новозеландски лен. Туземците го наричат „харакеке“. Всичко от това полезно растение се използува. От цвета му се добива превъзходен мед. Стъблото му дава едно лепливо вещество, което замества восъка и нишестето. А листата му са още по-полезни и се поддават на всевъзможни преработки: зелени — те служат за хартия, изсушени — заместват праханта, нарязани — се преработват във въжета, върви и мрежи, разкъсани на нишки и изгръстени — те се превръщат в покривки и наметала, рогозки и туники. Боядисани червено или черно — те обличат и най-елегантните маори.
По тази причина драгоценният формиум се среща навсякъде в двата острова, по брега на морето, както и покрай реките и езерата. Тук неговите диви храсти покриваха цели полета. Цветовете му, кафявочервени и подобни на цветовете на столетника, стърчаха навред из непроходимия гъсталак от дългите му листа, които образуваха снопове остри ками. Грациозни птици, нектарници, постоянни гости на полетата с формиум, летяха на големи ята и смучеха с наслада медения сок на цветовете.
Във водата на езерото се гмуркаха ята патици с черни пера, нашарени със сиво и зелено, които се опитомяваха много лесно.
На четвърт миля оттам върху един склон на планината се виждаше „пах“, маорска крепост, построена на недостъпно място. Пленниците с развързани ръце и крака слязоха на брега един по един и бяха отведени от войниците. Пътеката, която водеше към укрепеното място, минаваше през полета формиум и една горичка хубави дървета „кайкатеа“ с вечнозелени листа и червени плодове, „dracenas australis“, наречено „ти“ от туземците, чиито върхове заместват сполучливо палмовата зелка, и „хюйус“, с които боядисват в черно платовете. Едри гълъби с металически отблясъци, вид сиви гарги и многобройни скорци с червеникави качулки излетяха при приближаването на туземците.
След доста голяма обиколка Гленарван, леди Елена, Мери Грант и другарите им стигнаха във вътрешността на паха.
Тази крепост бе защитена от една външна ограда от здрави колове, високи четири метра и половина. Втора редица колове и стена от плет с изрязани в нея бойници ограждаха вътрешния двор, т.е. платото на паха, върху което се издигаха маорски постройки и около четиридесет симетрично разположени колиби.
Влизайки в крепостта, пленниците изтръпнаха, като видяха главите, които украсяваха коловете на втората отрада. Леди Елена и Мери Грант отвърнаха поглед повече от отвращение, отколкото от ужас.
Това бяха глави на неприятелски вождове, паднали в сраженията, и чиито тела бяха изядени от победителите.
Географът разбра това от вдлъбнатите орбити, на които липсваха очите.