Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Вярата на прокудения
Вярата на прокудения - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Вярата на прокудения

Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:

Вярата на прокудения
1 ... 200 201 202 203 204 205 206 207 208 ... 346
Перейти на страницу:

Калан си отдъхна, като чу гласа му. Той й вдъхна надежда, че разумът може да разбие цялата тази лудост, ставаща пред очите й. Сякаш тежестта на още един глас можеше да оправи нещата.

— Оставихме Прозрителката да помага на Сирила и да ви съветва. Джебра със сигурност е казала на Сирила, че не постъпва добре.

Харолд отново увеси глава.

— Опасявам се, че Кралица Сирила заповяда Джебра да бъде хвърлена в тъмница. Нещо повече — разпореди чуе ли някой макар и една богохулна думица от устата на Джебра, така се изрази Сирила, — езикът на Прозрителката да бъде отрязан.

Калан трябваше да си припомни да примигне. Вече не я изненадваше толкова поведението на Сирила. Думите й прозвучаха накъсани и крехки — оголелите кости на погиналото уважение:

— Харолд, защо се вслуша в думите на една луда?

Лицето му замръзна в гримаса, сякаш бе обиден.

— Майко Изповедник, тя не е само моя сестра, но и Кралица. Клел съм се да се подчинявам на волята на моята Кралица, за да защитавам народа на Галеа. Всичките онези мъже, които ни чакат навън и които ти познаващ също са дали такава клетва. Аз им предадох заповедите на Кралицата. Всички ние трябва незабавно да се върнем в Галеа. Съжалявам, но така трябва да стане.

Калан удари с юмрук по масата и скочи на крака.

— Галеа е на входа на долината Калисидрин! Това е портата към сърцето на Средната земя. Нима не разбираш, че това е един от най—съблазнителните пътища за Императорския орден? Нима не ти е ясно, че нещото, кое то те желаят най—силно, е да разцепят Средната земя?

— Разбира се, че го виждам, Майко Изповедник.

Тя вдигна напрегната ръка към лагера оттатък хижата.

— Значи очакваш всичките тези хора да поставят живота си между теб и Ордена? Двамата с Кралица Сирила егоистично очаквате от всичките тези хора да пожертват живота си за вас? Докато си стоите на топло в Галеа? И се надявате те да отблъснат Ордена?

— Разбира се, че не, Майко Изповедник.

— Какво ти става! Нима не разбираш, че като се присъединиш към нас в борбата срещу Ордена, ти всъщност се бориш за оцеляването на твоя народ?

Харолд облиза устни.

— Майко Изповедник, вероятно всичко, което казваш, е истина. Но в същото време няма нищо общо. Аз съм главнокомандващият на Галеанската армия. Целият ми живот е бил отдаден в служба на моя народ и моя суверен — в лицето на майка ми и баща ми, а по—късно и на сестра ми. Още от малък, от времето, когато седях на коленете на баща си, са ме учили преди всичко друго да мисля за сигурността на страната си.

Калан положи всички усилия да не изпусне гласа си:

— Харолд, Сирила очевидно все още е болна. Ако на истина искаш да защитиш народа си, трябва да си наясно, че това, което възнамеряваш да направиш, е дълбоко погрешно.

— Майко Изповедник, натоварен съм от моята Кралица с отговорността да се грижа за сигурността на народа си. Знам задълженията си.

— Задължения ли? — Калан обърса лицето си с ръка. — Харолд, не можеш слепешката да скачаш според аршина на тази жена. Пътят на свободата и живота е възможен единствено чрез разума. Тя може да е Кралица, но единствено разумът може да бъде твой суверен. Да се откажеш от разума в момент като този, да откажеш да мислиш, е равносилно на интелектуална анархия.

Той я изгледа, сякаш беше някакво дете, което не разбира отговорността на света на възрастните.

— Тя е моя Кралица. Кралицата е отдадена на своя народ.

Калан забарабани с пръсти по масата.

— Това, което е Сирила в момента, е забулено от призраците, които все още я преследват. Тя ще доведе народа ви до гибел. А ти ще си този, който ще й помогне, воден от желанието нещо да е истина, дори когато не е. Ти виждаш в нея онова, което е била някога, а не това, което е сега.

Той сви рамене.

— Майко Изповедник, разбирам те много добре, но това не променя нещата. Трябва да изпълня повелята на моята Кралица.

Подпряла лакти на масата, тя за миг отпусна глава между ръцете си, трепереща от гняв пред цялата лудост а чутото. Най—сетне вдигна глава, за да погледне брат си.

— Харолд, Галеа е част от Д’Харанската империя. Тя има своя Кралица само по снизхождение на Империята, макар да е Кралица, която не признава законите на Д’Харанската империя, тя все пак е — както винаги е било — подчинена на Майката Изповедник на Средната земя. Като Майка Изповедник, а също и главнокомандващ на Д’Харанската империя в отсъствието на Господаря Рал, аз финално слагам край на нейната самостоятелност. На Сирила й се отнема властта и е отстранена от трона. Тя не е Кралица на никого, камо ли на Галеа. Нареждам ти да се върнеш в Ебинисия, да арестуващ Сирила от съображения за собствената й сигурност, да освободиш Джебра и да се върнеш при армията заедно с Прозрителката и всички Галеански части, освен отряд войници, които да охраняват престолния град.

1 ... 200 201 202 203 204 205 206 207 208 ... 346
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)