Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
— Помия за кучета! — грубо изръмжа някой вътре, досущ като дрезгавия глас на джуджето, което Елбраян беше убил. — Ще ми намериш истинска храна или ще изям ръката на гадното ти синче!
Жената нададе още един отчаян писък, после се разнесе звук на плесница и нещо изтрополя, сякаш някой беше рухнал на пода. Младият мъж заобиколи къщата и надникна през малкия прозорец.
Вътре джуджето тъкмо пристъпваше към падналата жена с намерението отново да я зашлеви, ала когато се намираше само на няколко крачки от нея, внезапно се закова на място и я изгледа изумено.
Тя също го гледаше недоумяващо, без да разбира какво става… докато мъчителят й не се строполи на земята и тя видя стрелата, която стърчеше от гърба му. Тогава съзря и мъжа, който стоеше на прозореца и й даваше знак да вземе детето и да бяга.
Тримата се промъкнаха между къщите, после се втурнаха през голата полянка. Тъкмо когато се добраха до прикритието на дърветата, зад гърба им се разнесе силен вик.
Елбраян се обърна тъкмо навреме, за да види как от къщата изскача друго джудже, крещейки, че наоколо се навърта стрелец.
— Бягайте! — трескаво прошепна пазителят на жената и детето и те се втурнаха навътре в гората, докато в селото пронизително ечаха бойни рогове.
Много скоро навсякъде щяха да плъзнат вражески съгледвачи. Ето, двама от тях вече бяха тук и се носеха след бегълците. Два бързи изстрела и на тази непосредствена заплаха беше сложен край.
Имаше обаче още като тях, а и преследвачите от селото бяха добре организирани — с помощта на съгледвачите си те бързо и сигурно стесняваха територията, на която можеха да се намират жертвите им.
Тримата успяха да се доберат до Симфония, който нетърпеливо риеше земята с копито и пръхтеше предупредително. Елбраян помогна на жената да се качи на седлото, после сложи детето зад нея.
— Кажи на кентавъра какво се е случило с Края на света — нареди той на жената, тя обаче само поклати неразбиращо глава. — Кажи на Брадуордън — запомни това име! — и на всички останали, че гоблините най-вероятно ще се насочат на юг и на изток и ще им отрежат пътя за бягство!
Тонът на младия мъж беше толкова настоятелен, че жената най-сетне кимна, успяла малко да се съвземе.
— Аз ще се върна колкото се може по-скоро — продължи Елбраян, после се обърна към Симфония: — Препускай, препускай колкото сили имаш и намери Брадуордън!
— Ами ти? — попита жената и го сграбчи за ръката. — Как ще избягаш оттук?
Само че пазителят нямаше време за отговори. Щом издърпа ръката си от пръстите на притеснената жена, Симфония стремително полетя в галоп, поваляйки двата гоблина, имали глупостта да се изпречат на пътя му.
Елбраян остана загледан след него за миг-два, спокоен, че жената и детето са спасени, после насочи внимание към собственото си, крайно тежко положение. Съвсем ясно виждаше многобройните силуети, които се прокрадваха между дърветата, чуваше и пронизителните подвиквания на гоблините, дрезгавите гласове на джуджетата и страховития рев на великаните.
Глава 39
Разликата
Готвеха се да нападнат Тревясал лъг. Сигурен беше в това — чуваше го в крясъците на птиците, в движението на катеричките, стреснати от присъствието на толкова много нашественици в спокойната им гора, подплашени от тежките стъпки на огромните великани и от грохота на оръдията, от грозните викове на паурийските генерали и от пронизителните гласове на жадните за кръв гоблини.
Готвеха се да нападнат Тревясал лъг, а Авелин и Пони не бяха успели да убедят селяните да избягат, поне повечето от тях, макар че сега, когато земята трепереше под краката на прииждащите пълчища, мнозина от хората започнаха да осъзнават, че може би са сгрешили.
От мястото си на едно възвишение на около две мили от селото, Елбраян ги виждаше как укрепват стени и издигат барикади. Не че това щеше да им помогне. Единствената надежда за осемдесетината жители на Тревясал лъг бе да успеят да се измъкнат от селото и да избягат, колкото се може по-скоро и по-надалеч. А при скоростта, с която нашествениците прииждаха от всички страни, това беше невъзможно без помощта на пазителя и неговите приятели.
А те бяха толкова малко. Освен Пони и Авелин, които бяха там долу, в щуращата се тълпа, Елбраян можеше да разчита единствено на тримата трапери и Брадуордън. Оцелелите от Края на света все още не бяха готови за нова битка, всъщност половината от тях не бяха отронили и дума от онзи злощастен ден насам. Единственото преимущество на пазителя бе това, че познаваше местността около Тревясал лъг като петте си пръста. Селото беше заобиколено от високи хълмове и тесни долини, където стотина души с лекота можеха да се промъкнат незабелязани. Това беше земя, изпълнена с най-различни шумове — ромоляха потоци, птички чуруликаха, носеше се цвърчене на дребни животинки. Една гора, в която кипеше живот, а вечнозелените борове и смърчове предлагаха достатъчно прикритие дори и сега, през зимата.