Кладенецът на възнесението

— Виждаш ли? — попита Хам. — Когато и двамата разпалят пютриум, силите им се уравновесяват. В такъв случай Вин не е нищо повече от дребничко момиче. Ударено няколко пъти от добре обучен войник, поне два пъти по-тежък от нея. А се оправи само след два-три дни почивка.

— Вин… си е Вин — въздъхна Елънд.

— Няма да споря — съгласи се Хам. — Но тя крие много неща от нас. Кой е бил другият Мъглороден? Според някои съобщения са действали заедно.

„Тя каза, че в града има втори Мъглороден — спомни си Елънд. — Зейн — емисарят на Страф. Но после не го е споменавала“.

Хам се почеса по челото.

— Ел, всичко се разпада.

— Келсайър сигурно щеше да се справи по-добре от нас — промърмори Дух. — Когато беше тук, дори провалите ни се оказваха заложени в неговия план.

— Оцелелия е мъртъв — заяви Елънд. — Така и не можах да се запозная с него, но от разказите научих едно нещо. Той никога не се е поддавал на отчаянието.

Хам се усмихна.

— Вярно е. Видях го да се смее и да се шегува в деня след като изгубихме почти цялата си армия заради една тъпа грешка. Нахакан копелдак.

— Безмилостен — обади се Дух.

— Не… — Хам поклати глава. — Отначало и аз смятах така. Но той беше по-скоро… решителен. Винаги гледаше на бъдещето с оптимизъм, независимо от последствията.

— Не ни остава друго, освен да постъпим по същия начин — заяви Елънд. — Сет си замина — Пенрод му позволи да напусне града. Не можем да променим този факт. Но поне разполагаме с важни сведения за армията на колосите.

— А, за това ли — рече Дух, бръкна в кесията си и хвърли нещо на масата. — Прав си — същите са.

Монетата се търкулна към Елънд и той я улови. Дух я бе изчегъртал в единия край с нож. Под златистата боя се виждаше дървена сърцевина. Доста лоша имитация на боксинг: нищо чудно, че фалшификатите бяха разкрити толкова лесно. Само глупак би се опитал да ги пробутва за истински. Глупак — или колос.

Никой не знаеше как фалшивите боксинги на Джастис са попаднали в града — може би се бе опитал да плаща с тях на селяци или просяци от неговата област. Но беше ясно каква е целта му. Той се нуждаеше от армия, а армията — от издръжка. Беше фалшифицирал второто, за да получи първото. Само колосите биха се хванали на подобен номер.

— Не разбирам — промърмори Хам, след като Елънд му подаде монетата. — Защо колосите изведнъж ще проявяват интерес към парите? Лорд Владетеля никога не им е плащал.

Елънд си спомни краткия си престой в лагера. „Ние сме хора. Ще живеем във вашия град…“

— Хам, колосите се променят — каза той. — А може би ние никога не сме ги разбирали. Но каквото и да е, трябва да сме силни. Защото още не е свършило.

— Щеше да ми е много по-лесно да съм силен, ако знаех, че нашата Мъглородна не се е побъркала. Та тя дори не иска да говори с нас!

— Зная — каза Елънд.

Хам поклати глава.

— Има важна причина, поради която Големите къщи избягват да пращат своите Мъглородни срещу други. Защото нещата стават по-сложни. Ако Сет има Мъглороден и реши да отвърне на удара…