20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
Д’Артанян сложи бавно кесията в широкия си джоб, а след това се обърна към офицера и му каза:
— Господине, ще бъдете ли тъй добър да събудите сега господин дю Валон от името на негово високопреосвещенство и да му кажете, че го чакам в конюшните?
Офицерът тръгна веднага с бързина, от която д’Артанян разбра, че е заинтересуван в тая работа. Портос току-що се беше изтегнал на свой ред в леглото си и започваше да хърка хармонично, както винаги, когато почувствува, че някой го удря по рамото. Той помисли, че е д’Артанян, и не се помръдна.
— От страна на кардинала — каза офицерът.
— А! — Рече Портос и широко отвори очи. — Какво казвате?
— Казвам, че негово високопреосвещенство ви изпраща
в Англия и че господин д’Артанян ви чака в конюшните.
Портос въздъхна дълбоко, стана, взе шапката, пистолетите, шпагата и мантията си и излезе, като погледна съС съжаление леглото, на което мислеше да си почине така сладко.
Щом той обърна гръб, офицерът се настани на леглото му и преди той да прекрачи прага на вратата, наследникът му на свой ред захърка оглушително. И това беше съвсем естествено: от всички само той, кралят, кралицата и негово височество Гастон д’Орлеан спяха безплатно.
XXVI. ИЗВЕСТИЕ ОТ АТОС И АРАМИС
Д’Артанян отиде право в конюшните. Разсъмваше се и той позна коня си и коня на Портос, вързани за яслите, но над празни ясли. Съжали се над клетите животни и тръгна към един ъгъл на конюшнята, където се виждаше малко слама, изплъзнала се навярно от нощното опустошение; но когато събираше тая слама с крак, той бутна с върха на ботуша си едно кръгло тяло, което, засегнато навярно на чувствително място, извика, надигна се на колене и си затърка очите. Това беше Мускетон, който не беше оставил слама за себе си и я бе отнел от конете.
— Мускетон — каза д’Артанян, — ставай, хайде на път!
Като позна гласа на приятеля на господаря си, Мускетон скочи и изтърси в бързината няколко луидора, спечелени незаконно през нощта.
— Охо! — рече д’Артанян, като вдигна и помириса един луидор. — Каква особена миризма има това злато! МиРише на слама.
Мускетон се изчерви силно и толкова се смути, че гасконецът почна да се смее и му каза:
— Портос би се разсърдил, мили господин Мускетон, но аз ви прощавам; само да не забравяме, че това злато трябва да бъде мехлем за раната ни, и да бъдем весели!
Мускетон прие веднага най-весел вид, пъргаво оседла коня на господаря си и се качи на своя, без много-много да се мръщи.
В това време пристигна и Портос с много кисело лице и остана крайно учуден от примирението на д’Артанян и веселостта на Мускетон.
— Е, да не би да сме получили вече вие вашия чин, а аз моето баронство? — каза той.
— Отиваме за грамотите — отговори д’Артанян — и Мазарини ще ги подпише, когато се завърнем.
— А къде отиваме? — попита Портос.
— Най-напред в Париж; трябва да уредя там някои работи.
— Добре, да вървим в Париж. И двамата тръгнаха за Париж.
Като стигнаха до бариерата, те останаха поразени от заплашителния вид на столицата. Около една карета, счупена на парчета, народът сипеше проклятия; бяха задържани и лицата, които искаха да избягат, тоест един старец и две жени.
Напротив, когато д’Артанян и Портос поискаха да влязат в града, тълпата се чудеше просто как да им угоди. Вземаха ги за дезертьори от кралската партия и искаха да ги привлекат към себе си.
— Какво прави кралят? — питаха ги.
— Спи.
— А испанката?
— Бълнува.
— А проклетият италианец?
— Бди. Така че дръжте се здраво, защото те сигурно са заминали с някаква задна мисъл. Но тъй като в същност вие сте по-силни — продължи д’Артанян, — не Си изливайте яда върху жени и старци, заловете се по-добре с корена на злото.
Народът изслуша с удоволствие тия думи и пусна на
свобода дамите, които поблагодариха на д’Артанян с красноречив поглед.
— Сега напред! — каза д’Артанян.
И те продължиха пътя си, минавайки през барикадите, прескачайки веригите, блъскани, разпитвани и сами разпитващи.
На площада пред Пале Роял д’Артанян видя един сержант, който произвеждаше строево обучение с петстотин-шестстотин граждани, който прилагаше спомените си от Пиемонтския полк в полза на градската милиция.
Като минаваше пред д’Артанян, той позна бившия си господар.
— Добър ден, господин д’Артанян — каза Планше
с горд вид.
— Добър ден, господин Дюлорие — отговори д’Артанян.
Планше се спря отведнъж и облещи очи в д’Артанян: виждайки, че началникът се спира, първата редица се спря също, а след нея се спряха последователно и всички останали редици.