20 години по-късно

— Ако е само това, работата е лесна — каза Портос.

— Напротив — мрачно възрази д’Артанян, — тя е невъзможна.

— А защо?

— Защото точно при тоя господин Мордаунт отиваме в Булон и с него ще заминем за Англия.

— А ако отидем не при тоя господин Мордаунт, а при нашите приятели? — каза Портос с движение, което би могло да уплаши цяла армия.

— Мислих и за това — рече д’Артанян. — Но писмото няма нито дата, нито печат.

— Наистина.

И Портос се заразхожда като луд из стаята, махайки с ръце и всяка минута вадейки до една трета шпагата си от ножницата.

А пък д’Артанян стоеше прав с отчаян вид и лицето му изразяваше най-дълбока тъга.

— О, това не е хубаво! — казваше той. — Атос ни обижда; той иска да умре сам, това не е хубаво.

Като виждаше отчаянието на двамата господари, Мускетон се заливаше в сълзи в едни ъгъл на стаята.

— Хайде, всичко това няма да доведе до нищо — рече д’Артанян. — Да вървим да прегърнем Раул, както решихме вече. Може би и той е получил известие от

Атос.

— На, това е идея! — извика Портос. — Наистина, мили д’Артанян, не зная как правите това, но вие сте пълен с идеи. Да идем да прегърнем Раул.

„Да му мисли, който погледне сега накриво господаря ми — каза си Мускетон. — Пукната пара не бих дал за кожата му.“

Качиха се на конете и тръгнаха. Като пристигнаха на улица Сен Дени, приятелите видяха струпване на големи тълпи народ. Господин дьо Бофор току-що беше пристигнал от Ваадомоа и коадюторът го показваше на възхитените и радостни парижани.

С господин дьо Бофор те се смигаха вече за непобедими.

Двамата приятели свиха в една уличка, за да не срещнат принца, и стигнаха до бариерата Сен Дени.

— Вярно ли е, че господин дьо Бофор пристигнал в Париж? — ги запитаха часовите.

— От вярно по-вярно — отговори д’Артанян. — И доказателство за това е, че той ни изпраща да посрещнем господин дьо Вандом, баща му, който също ще пристигне.