Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
— Не ставай — каза мрачно на Глокта.
Не съм си и помислял.
Барнам преглътна мъчително.
— Ще желае ли Негово високопреосвещенство нещо…
— Изчезвай! — скастри го Сълт и възрастният прислужник почти се спъна, докато бързаше да излезе.
Доброто настроение от предишната ни среща се е изпарило напълно.
— Проклети селяндури — изсъска Сълт и седна зад тясната маса на Глокта. — Избухнало е ново въстание в Келн и онзи проклетник Щавача отново е бил в центъра на събитията. Най-обикновено отчуждаване на имот е прераснало в кървави безредици. Лорд Финстър, този малоумник, недооценил настроението на тълпата, което довело до смъртта на трима от стражите му, а той самият бил обсаден в имението си от обезумялата тълпа. За късмет не успели да влязат, затова се задоволили да изгорят половината село. Собственото им село, Глокта! — изсумтя презрително той. — Ето това прави идиотът, когато се ядоса. Унищожава първото, което му се изпречи пред очите, ако ще да е дори неговата си къща! И Камарата на лордовете крещи с пълно гърло за кръв. Селска кръв и много при това. Сега Инквизицията ще трябва да отиде там и да прибере подстрекателите, тоест няколко идиоти, които да минат за такива. Глупакът Финстър е този, когото трябва да обесим, но май това няма как да се получи.
Глокта се покашля.
— Събирам си багажа и заминавам за Келн незабавно. Бавачка на селячеството — само това липсваше, но…
— Не. Трябваш ми за друго. Дагоска е паднал.
Глокта погледна учудено. Всъщност не е кой знае каква изненада. Не и такава, че да накара човек с положението на архилектора да се навре в тясната ми всекидневна.
— Изглежда, гуркулите са били пуснати в града. Имало е измяна, естествено, но във времена като тези… не се учудвам. Малкото налични войници на Съюза са били изклани, но повечето от наемниците просто са били взети в робство. А местните като цяло са били пощадени.
Милост от Гуркул, кой би помислил? Значи стават чудеса.
Сълт почисти невидима прашинка от безупречната си ръкавица.
— Както чух, когато гуркулите нахлули в Цитаделата, заварили генерал Висбрук мъртъв. Предпочел сам да сложи край на живота си, но не и да бъде пленен.
Я виж ти, я виж ти. Не мислех, че му стиска.
— Дал заповед тялото му да бъде изгорено, за да не може врагът да се гаври с него, после си прерязал гърлото. Смело решение на достоен мъж. Утре ще бъден почетен в Камарата на лордовете.
Какъв късмет извади генералът. Естествено, че ужасна смърт, но с държавни почести, е за предпочитане пред дълъг живот в забрава.
— Разбира се — отвърна тихо Глокта. — Достоен мъж.
— Това не е всичко. Вестта за падането на града беше последвана от вест за пристигането на емисар. Пратеник на императора на Гуркул.
— Емисар?
— Точно така. И както стана ясно, идва да преговаря за… мир. — Последната дума Сълт изрече с нескрита неприязън.
— Мир?
— Тази стая е прекалено малка, за да има в нея ехо, какво ще кажеш?
— Разбира се, Ваше Високопреосвещенство, но защо…
— А защо не? Получиха това, което искаха. Върнаха си Дагоска и вече няма накъде повече да разширяват империята си.
— Но разбира се, архилектор. Освен може би през морето…
— Мир. Не ми е приятно да отстъпваме нищо, но Дагоска така или иначе не струваше кой знае колко. Наливахме там повече пари, отколкото печелехме. Беше просто трофей в колекцията на краля. Убеден съм, че ще сме по-добре без тази безполезна скала.
— Напълно сте прав, Ваше Високопреосвещенство — склони почтително глава Глокта.
Интересно защо ли тогава се бихме толкова за нещо безполезно.
— За жалост загубата на града означава, че вече не си началник на Инквизицията там. — На лицето на Сълт се изписа почти задоволство.
Тоест обратно към обикновен инквизитор, така ли? Предполагам, това ще означава и че вече няма да присъствам на срещите на високо ниво…
— Обаче реших да ти запазя званието. Като началник на Адуа.
Глокта не отговори. Значително повишение, но…
— Но това е постът на началник Гойл, Ваше Високопреосвещенство.
— Така е. И ще продължи да бъде.
— Тогава…
— Ще делите поста и отговорностите. Гойл е по-опитният от двама ви, затова той ще има старшинство и ще продължи да ръководи делата в Адуа. А на теб ще възлагам специални задачи, по-подходящи за човек с твоите умения. Надявам се, че малко конкуренция между двама ви ще се отрази благотворно на резултатите ви.