Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
Но по-вероятно ще завърши със смъртта на единия, а за никого не е тайна кой е фаворитът на началството.
Сълт се усмихна лукаво, сякаш четеше мислите му.
— Или ще покаже ясно кой от двама ви е началникът с по-главно „н“. — Сълт прихна на шегата си и Глокта се принуди да пусне насилена беззъба усмивка.
— На първо време обаче искам да се справиш с този емисар. Явно имаш усет към кантиките. Но ако мога да предложа нещо, този път гледай да избягваш обезглавяванията поне като за начало. — Архилекторът си позволи едва доловима усмивка. — Ако цели нещо друго освен мир, искам да разбереш какво. Ако можем да изкопчим нещо повече от мир, също искам да разбереш какво. Няма да е зле все пак да не изглеждаме като пълни пораженци.
Сълт се надигна неуверено и внимателно се измъкна иззад масата с намръщена гримаса, все едно размерът на всекидневната беше преднамерено оскърбление към достойнството му.
— И ако обичаш, Глокта, намери си свястно жилище. Началникът на Инквизицията на Адуа да живее по този начин? Срамота е!
Глокта отново сведе смирено глава, което му докара неприятни иглички по целия гръбнак.
— Разбира се, Ваше Високопреосвещенство.
Императорският пратеник беше нисък набит мъж с гъста черна брада и малка бяла шапчица, плътно прилепнала към главата му. Носеше бяла роба, извезана със златен конец. Изправи се и скромно се поклони, когато Глокта влезе с куцукане в стаята. Толкова земен и смирен, колкото последният емисар беше превъзнесен и самодоволен. Различен човек за различна работа.
— А, началник Глокта, трябваше да се досетя. — Гласът му беше плътен и звучен, а владеенето му на общия език на Съюза — отлично. — Много хора отвъд морето останаха разочаровани, когато трупът ви не беше открит сред телата в Цитаделата на Дагоска.
— Надявам се, мога да разчитам на вас да им предадете най-искрените ми извинения.
— Разбира се. Казвам се Тулкис и съм съветник на Утман-ул-Дощ, императора на Гуркул. — Емисарят се усмихна широко и в черната му брада се откроиха два реда здрави бели зъби. — Надявам се да съм по-добре тук, при вас, отколкото последният емисар, когото изпратихме.
Чувство за хумор? Не очаквах.
— Предполагам, че това ще зависи от отношението ви.
— Разбира се. Шабед ал Ислик Бурай беше… конфликтна личност. Освен това имаше проблем с… лоялността. — Усмивката на Тулкис се разтегна още повече. — Той беше много религиозен човек, с дълбока вяра и убеждения. Човек, който стоеше по-близо до църквата, отколкото до държавата. Аз почитам бог, разбира се — той докосна чело с върховете на пръстите си, — почитам и славя светия пророк Калул — пръстите му отново докоснаха челото, — но служа… — погледна Глокта в очите — единствено на императора.
— Интересно. Мислех, че във вашата страна църквата и държавата са единодушни.
— Често е точно така, но сред нас има много хора, които вярват, че свещениците трябва да се съсредоточат в молитвите си, а управлението на държавата да оставят в ръцете на императора и съветниците му.
— Разбирам. И какво точно желае да ни предаде императорът?
— Трудностите по превземането на Дагоска шокираха хората. Свещениците ги бяха убеждавали, че това ще е лека кампания, защото бог е на наша страна и защото каузата ни е праведна, и така нататък, и така нататък. Разбира се, бог е велик — той извърна очи към тавана, — но той не може да замени доброто планиране и стратегия. Императорът желае мир.
Глокта се умълча за момент.
— Великият Утман-ул-Дощ, нали за него говорим? За всемогъщия? Безмилостния? И сега иска мир?
Емисарят не изглеждаше засегнат.
— Вярвам, че разбирате колко важна е репутацията на безмилостен управник. Всеки владетел, още повече на такава огромна и разнородна империя като Гуркул, трябва преди всичко да вдъхва страх. Естествено, той би желал да бъде и обичан, но това е лукс, а страхът е основна необходимост. Каквото и да сте чули, Утман не е човек нито на мира, нито на войната. Той е човек на… коя е точната дума? На целта. Човек, който ползва подходящия за обстоятелствата инструмент в подходящия момент.
— Разумно — подхвърли Глокта.
— Сега мир, милост и компромис. Това са инструментите, които подхождат на целите му, независимо че не съответстват на целите на… други — Тулкис докосна с пръсти челото си. — Затова той ме изпрати, за да разбера дали те подхождат на вашите цели.
— Гледай ти, гледай ти. Могъщият Утман-ул-Дощ проявява милост и идва с мир. В странни времена живеем, Тулкис. Дали гуркулите са се научили да почитат враговете си, или просто да се боят от тях?