Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
Двама мъже се занимаваха със стърчащ насред изорана нива пън. Единият сечеше с брадва, а другият гледаше отстрани с ръце на кръста. Логън преглътна. Тези двамата не изглеждаха като сериозна заплаха, но той знаеше, че външният вид лъже. От много време насам не бяха срещали никого, който да не възнамерява да ги убие.
— Кротко — прошепна Баяз. — Няма нищо опасно тук.
— И преди си го казвал — изгледа го мрачно Феро.
— Не убивайте никого, докато не ви кажа! — изсъска им Баяз, след което се провикна на непознат език и размаха за поздрав ръка.
Двамата мъже се обърнаха рязко към него и го зяпнаха с увиснали ченета. Баяз отново им извика нещо. Фермерите се спогледаха, оставиха сечивата си и тръгнаха към тях.
Спряха на няколко крачки разстояние. Грозна двойка бяха тези двамата дори и според критериите на Логън — ниски, набити, с груби черти и облечени в избелели работни дрехи, целите в петна и кръпки. Те зяпнаха тревожно шестимата чужденци и по-точно оръжията им, все едно че за пръв път виждаха такива хора и такива предмети.
Баяз ги заговори дружелюбно, усмихваше се и ръкомахаше, после посочи към океана. Единият кимна, сви рамене и посочи надолу по пътя. Излезе от нивата и отиде на пътя. Или поне смени меката кал с по-твърда. Кимна им да го последват, докато приятелят му остана оттатък храсталака.
— Ще ни заведе при Коунийл — каза Баяз.
— При кого? — попита Логън, но магусът не отговори.
Вече беше тръгнал по пътя, следвайки фермера.
Смрачаваше се над празния град, докато групата вървеше след начумерения си водач. Силно пренебрегнат откъм природни дадености човек, реши Джизал, но там, откъдето идваше, селяните рядко се радваха на особена красота, затова предположи, че същото важи и за останалите места по света. Улиците бяха прашни и безлюдни, обрасли с бурени и зарити с боклуци. Много от къщите бяха изоставени, мъшасали и погълнати от пълзящи растения, а онези, които още имаха обитаем вид, в по-голямата си част изглеждаха доста невзрачни.
— Очевидно славното минало и тук е забравено — каза с разочарование в гласа Лонгфут, — ако предположим, че някога го е имало.
— Славата е голяма рядкост в наши дни — кимна Баяз.
Между занемарените къщи се отвори широк площад. В тревните площи по краищата му някой отдавна забравен градинар беше засадил цветни лехи, но сега тревата беше олисяла, цветните лехи бяха обрасли с диви розови храсти, а дърветата бяха изсъхнали и оголели. Над това поле на разложението се издигаше огромна удивителна сграда, по-точно казано, смесица от множество различни по стил и вид по-малки постройки. От тях се извисяваха три кръгли кули с обща основа и върхове, които се разделяха и стесняваха нагоре. Една от тях беше пречупена точно под върха и от отдавна падналия й покрив бяха останали само голи греди.
— Библиотека… — рече под носа си Логън.
— Така ли? — сградата определено нямаше вид на такава според Джизал.
— Великата западна библиотека — каза Баяз, докато прекосяваха запуснатия площад под сенките на трите порутени кули. — Тук направих първите си колебливи стъпки по пътя на овладяване на Изкуството. Тук моят господар ме научи на Първия закон. Повтаряше ми го отново и отново, докато накрая бях в състояние да го рецитирам гладко на всички възможни езици. Това е място, изпълнено с познание, чудеса и неземна красота.
— Времето не е било благосклонно към него — въздъхна брат Лонгфут.
— Времето никога не е благосклонно.
Водачът им каза нещо и посочи висока врата с излющена зелена боя. После се отдалечи, но ги поглеждаше все така мнително.
— Става все по-трудно да разчиташ на някаква помощ — отбеляза Първия магус, докато изпращаше с поглед отдалечаващия се фермер.
Вдигна жезъла си и потропа силно на вратата. Последва продължително мълчаливо очакване.
— Библиотека? — чу Джизал гласа на Феро, очевидно тя не разбираше значението на думата.
— За книги — отвърна й гласът на Логън.
— Книги — изсумтя тя. — Пълна загуба на време.
Отвътре долетя приглушен шум — някой влачеше крака и мърмореше сърдито. Изщрака ключалка, нещо изстърга и голямата врата се отвори с пронизително скърцане. Появи се силно прегърбен мъж в изключително напреднала възраст. Зяпна ги с огромно учудване, а на устата му беше застинала някаква неразбираема ругатня. Едната половина на лицето му беше слабо осветена от свещта, която носеше в ръка.
— Аз съм Баяз, Първия магус, и идвам по работа при Коунийл.
Прислужникът продължи да зяпа с широко отворена беззъба уста. Джизал очакваше всеки момент от нея да се проточи лига. Явно нямаха много посетители на това място.