Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
— Прилича на Гърмящия — чу се от някъде гласът на Тъл и огромната му сянка падна на земята.
— Майко мила! — каза Тръпката. — Мислех, че не сте любители на дангалаците. Чакай да позная, вие всъщност сте двама един върху друг, нали?
— Само един. — Тъл се наведе и го вдигна за ръката, все едно беше малко дете. — Съжалявам за посрещането, приятел. В последно време имаме само такива гости, дето после ги убиваме.
— Надявам се аз да съм изключение — каза Тръпката и продължи да зяпа Буреносния. — А това там трябва да е Мрачния Хардинг.
— Хм — отвърна Мрачния почти без да вдига поглед от стрелите си.
— А ти си Три дървета, нали?
— Аз съм — отвърна възрастният войн и сложи ръце на кръста си.
— Уау — промърмори Тръпката и се почеса по тила. — В дълбоки води съм нагазил, няма спор. Дълбоки води. Тъл Дуру, Дау Черния и… мамка му, ти наистина си Три дървета, а?
— Същият.
— Гледай ти. Баща ми винаги казваше, че ти си най-свестният мъж в целия Север. Че ако някога трябва да избира кого да следва, това ще си ти. Е, докато не загуби дуела с Деветопръстия, естествено, но някои неща са неизбежни. Руд Три дървета от плът и кръв…
— Защо си дошъл, момче?
Тръпката като че ли си глътна езика, затова Кучето отговори вместо него.
— Каза, че водел четирийсет момчета и искали да се присъединят към нас.
Три дървета се вгледа в очите на Тръпката.
— Истина ли е това, момче?
Тръпката кимна.
— Познаваше баща ми. С него мислите еднакво, а аз съм негова издънка. Да служа при Бетод ми е като трън в задника.
— Ами ако кажа, че човек трябва да е верен на главатаря, когото е избрал да следва?
— И аз така мислех — отвърна Тръпката, — но този нож е с две остриета, нали? Главатарят трябва да се грижи за момчетата си, прав ли съм?
Кучето кимна. Беше напълно съгласен.
— Бетод вече не дава пет пари за никого от нас, ако приемем, че преди е давал. Вече не чува никого освен онези вещица.
— Вещица ли? — каза Тъл.
— Ъхъ, магьосницата Кориб или както там й беше името. Вещица. Тя е тази, която прави мъглата. С неприятна компания се е сдушил Бетод. А и тази война, няма никакъв смисъл от нея. Англанд? На кого му е притрябвала, имаме предостатъчно земя. Всички ни ще отведе право при пръстта. Останахме с него, докато нямаше кого друг да следваме, но сега, като разбрахме, че Руд Три дървета може да е още жив и е на страната на Съюза, ами…
— Решихте да се убедите с очите си, така ли?
— До гуша ни дойде от Бетод. Довел е едни странни момчета. Далече от изтока, отвъд Крина. Знаете ги, кости, опънати животински кожи и така нататък, почти не приличат на хора. Не съществуват никакви правила при тях, нямат милост към нищо и езикът им дори не е като нашия. Шибани диваци. Бетод вкара неколцина от тях в крепостта на Съюза и онези окачиха всички трупове по стените, с кървави кръстове на коремите, с провесени навън черва. Не е нормална тая работа. И най-накрая, Калдер и Скейл ходят насам-натам и раздават заповеди, все едно са хора, дето могат да различат овесена каша от лайна. Все едно имат собствени имена, а не се крият зад името на баща си.
— Шибаният Калдер — озъби се Тъл и поклати глава.
— Шибаният Скейл — изсъска Дау и се изплю на земята.
— Няма по-големи копелдаци от тези двамата в целия Север — каза Тръпката. — А сега се чува, че Бетод е сключил сделка.
— Каква сделка? — попита Три дървета.
Тръпката извъртя глава и се изплю през рамо.
— С шибаните шанка, ето каква.
Кучето го зяпна като втрещен. Всички го зяпнаха. Това беше най-шантавият слух, който бяха чували.
— С плоскоглавите? Но как?
— Кой го знае? Може би онази вещица е намерила начин да говори с тях. Всичко се променя, бързо при това, и нищо не е като хората. Много от момчетата не са доволни. И това без дори да споменавам Страховития.
— Страховития ли? — намръщи се Дау. — Не съм го чувал.
— Къде сте били досега бе, момчета? Заровени под снега ли?
Те се спогледаха.
— Може да се каже — отговори Кучето. — Може да се каже.
Евтино
— Имате посетител, господине — промълви Барнам.
По незнайни причини лицето му беше мъртвешки бледо.
— Очевидно — сърдито отвърна Глокта. — Почука се на вратата — хвърли лъжицата си в почти недокоснатата супа и мрачно прокара език по венците си.
Противно подобие на вечеря. Може би това, че се опита да ме убие, не чак толкова, но готвенето на Шикел определено ми липсва.
— Е, кой е на вратата? Казвай, човече.
— Ъ… той е… ъ…
Архилектор Сълт се промуши през вратата, сякаш внимаваше безупречно чистото му бяло палто да не докосне случайно дървената каса. А, сега разбирам. Сърдитият му поглед обходи невзрачната всекидневна и устните му се извиха от отвращение, все едно беше стъпил в кална канавка на улицата.