Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
По досието на Антоан лазеше голяма муха. И аз станах муха, която е хитра, пъха се навсякъде, дебне и донася, си помисли Жозефин, забила нокти в дланите си.
- Ще назначим издирване. Самата вие казвате, че може да е достатъчно озлобен, огорчен, за да напада жени, които са го отблъснали, оскърбили, заплашили, какъвто е случаят с госпожица Дьо Басониер, която е изпращала оскърбителни писма на куп хора...
- О, не! - извика Жозефин ужасена. - Никога не съм твърдяла подобно нещо!
- Госпожо Кортес, работим по изключително важен случай. Сериен убиец, който безмилостно напада жени. Действа по един и същ начин. Спомнете си за младата сервитьорка... Валери Шиняр, само двайсетгодишна, дошла в Париж да учи в театрална школа, работела е, за да си плаща обучението. Животът е бил пред нея, имала е безброй мечти. Не можем да си позволим да пренебрегнем и най-незначителната следа... Разполагаме с дебело досие за него, което открихме сред бележките на госпожица Дьо Басониер. Освен всичко останало вашият съпруг очевидно е извършил някои, да кажем, финансови нередности, преди да изчезне... Затова би било интересно да разберем дали е инсценирал смъртта си, или наистина е мъртъв.
- Но аз не дойдох при вас за това! - извика Жозефин почти раз-плакана.
- Успокойте се, госпожо Кортес. Изобщо не твърдя, че съпругът ви е престъпник, само ви казах, че ще започнем разследване сред бездомниците от метрото... за да отречем или потвърдим дадено предположение. По този начин вие също ще се освободите от ужас-ното подозрение. Вероятно е страшно да подозирате съпруга си. Защото си го помислихте, нали?
- Не съм си го помисляла, само ми мина през ума. Има разлика все пак! Пък и не съм дошла, за да обвинявам Антоан, нито когото и да било всъщност!
Никога вече, никога вече няма да се меся в неща, които не ме засягат. Какво ми стана? Гласувах му доверие, сметнах, че мога да говоря с него спокойно, да се освободя от тази мисъл, която наистина ме преследва, но чак пък дотам да стигна, че да предам Антоан!
- Имали ли сте други подозрения, госпожо Кортес? - попита инспекторът с престорена любезност.
Жозефин се поколеба, сети се за Лука, за необуздания му характер, за чекмеджето, което хвърлил по съседката, измънка „аз...“ и млъкна. Никога повече няма да си разкие душата пред полицай.
- Не. Никого не съм подозирала. Дълбоко съжалявам, че дойдох!
- Вие помагате на родната полиция, а може би и на правосъдието...
- Повече няма да си отворя устата. Дори убиецът да дойде при мен, да ми се изповяда и да ми опише всички подробности!
Той леко се усмихна и се изправи.
- В такъв случай ще бъда принуден да ви обвиня в съучастни-чество. Както ви подозирах от самото начало на разследването.
Жозефин зина. Пак ли започва!
- Може ли да си тръгна? - попита тя объркана.
- Да. Но не забравяйте: никому нито дума! И ако видите мъжа си, постарайте се да дадете малко по-точни показания. Запишете датата, часа, мястото, обстоятелствата. Ще ни бъдат от полза.
Разтреперана, Жозефин кимна и излезе, без да подаде ръка и без довиждане.
Насред павирания двор на „Ке дез Орфевр“ № 36 видя сина на госпожа Пинарели, който изпълняваше разни хватки от бойни изкуства с млад инспектор по дънки и риза с къс ръкав „Лакост“. Движеше се пъргаво и се хвърляше в мълниеносни нападения, които младият полицай отблъскваше с усилие.
Щом я видя, Пинарели прекрати упражнението и тръгна към нея.
- Е, нещо ново? - осведоми се той, погледът му искреше от любопитство.
- Рутинен разговор, нищо повече. Дори не зная защо ме викат. Това им е някаква мания!
- Нищо подобно, много добре знаят какво правят. Бива ги, много ги бива! Пускат димна завеса, разпитват всички, чакат информация от нас, преструват се, че ни слушат внимателно, а в същото време ни насочват накъдето им трябва!
И аз паднах в клопката, помисли си Жозефин. Хич не помислих. Гарибалди изслуша теориите ми за РВ, престори се на заинтригуван, след което подхвана версията за Антоан. Не, по-скоро аз самата му поднесох Антоан на тепсия, без дори да ме е попитал каквото и да е.
- Впрочем Гарибалди е красив мъж! Говори се, че жените много го харесвали. Голям хитрец! За начало ви стряска и се чувствате в небрано лозе, намеква, че ви подозира, дестабилизира ви и внезапно нанася удар. Също както при крав магата. Говорили ли ви нещо това „крав мага“?
- Не съвсем...
- Тъкмо показвах разни хватки на младия инспектор. Този вид самоотбрана се практикува в израелската армия. Не е бойно изкуство, нито спортна дисциплина, по-скоро е начин да убиваш мълниеносно. Всички удари са позволени. Позволено е да се целиш в половите органи на противника, да го нападаш...