Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Мамо, къде е цар Бадр Басим?
— Нищо не знам за него, синко! — отговорила тя. — Щом научи, че си се сбил с цар Самандал, той избяга!
Натъжил се Салих за племенника си и рекъл:
— За бога, мамо, трябваше да сме по-грижовни към него! Ще станем за срам пред майка му, защото го взех без нейно разрешение!
Изпратил той навсякъде стражи и съгледвачи да го търсят, но никой нищо не намерил.
А през това време майката на Бадр Басим — Джуланнар, разбрала, че синът й и брат й са заминали тайно. Затъжила се за чедото си, разгневила се на брат си, че го е взел в морето, без да й иска разрешение. Поседяла, поседяла, пък влязла и тя в морето. Отишла при майка си и от нея научила какво се е случило.
— Майко! — рекла тя. — Боя се за съдбата на царството ни! Не съм казвала нищо на поданиците… Ако синът ми се забави още, ще изтървем работите от ръцете си! По-правилно ще е да се върна на сушата и да водя царството, докато Бадр Басим се прибере и Аллах оправи съдбата му!
Бабата пак проводила хора да търсят изчезналия царски син, а Джуланнар се върнала в царството си.
А Бадр Басим бил още на онзи остров. Ядял от плодовете, пиел от потоците. Доста дни и нощи стоял там в образа на птица. Един ден към острова минал ловец птицелов, който бил тръгнал да улови нещо за прехрана. Видял той царя в образа на птица с бели пера, с червени крака и червена човка, харесал го и си помислил: „Каква прекрасна птица! Не съм виждал равна на нея по красота, нито пък от такъв вид!“ Хвърлил той мрежата, уловил птицата и отишъл с нея в града, като си мислел: „Ще я продам и ще взема добри пари!“ Отишъл в царските палати. Когато видял птицата, царят я харесал и пратил слугата си да я купи от птицелова за десет динара. Той ги взел и си отишъл. Слугата отнесъл птицата в двореца, сложил я в красива клетка, закачил я и сложил пред нея някаква птича храна. Но царят забелязал, че пернатата твар не хапва нищо. „За бога, помислил си той, какво ли яде тази птица?“ Седнал сам да се нахрани и я сложил до себе си, а тя започнала да яде от царската трапеза. Зачудил се царят и се обърнал към слугите и мамелюците:
— Никога не съм виждал птица да яде такива неща!
— И ние не сме виждали! — рекли те.
Царят се разпоредил да дойде жена му, за да разгледа птицата. Тя я погледнала, разбрала начаса каква е, защото била най-голямата магьосница на времето си, покрила лицето си и се затичала назад. Скочил царят след нея и викнал:
— Защо покри лицето си? От кого се срамиш?
— Царю, тази птица не е птица, а е мъж като тебе! — отговорила тя.
— Как така не е птица? — възкликнал царят.
— Тази птица е цар Бадр Басим, синът на цар Шахраман, владетел на земите на персите, а майка му е Джуланнар Бахрия!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ТРИЙСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че царят възкликнал:
— А как цар Бадр Басим е придобил този образ?
— Омагьосала го е царкиня Джаухара, дъщерята на цар Самандал… — отговорила тя и му разказала цялата история.
— За бога! — замолил се царят. — Освободи този момък от магията, не го оставяй да се мъчи!
Царицата станала, закрила лицето си, взела в ръка тас с вода, произнесла някакви неразбираеми думи над нея и рекла:
— В името на тези велики заклинания и благородни прокоби, в името на всевишния Аллах излез от образа, в който си, и си върни лика, с който те е създал Аллах!
И още не била свършила думите си, когато Бадр Басим трепнал, върнал се в човешкия си лик и възкликнал:
— „Няма бог освен Аллах и Мохамед е неговият пратеник! Всемилостив е Всевишният, създател на всичко живо, който дава препитание и определя дължината на живота!“
Целунал той ръцете на царя и му пожелал дълъг живот, а царят го целунал по главата и рекъл:
— Бадр Басим, разкажи ми какво ти е нужно!
— Царю честити, моля те за щедрост! — отговорил Бадр Басим. — Приготви ми кораб, дай ми няколко от слугите си и всичко за из път! От дълго време ме няма у дома и се боя да не загубя царството си!
Когато царят видял колко е хубав и красноречив, му приготвил кораб, натоварили на него всичко, което му било нужно за из пътя, дал му и дружина от своите слуги, простил се с него и го качил на кораба. Потеглили. Духал попътен вятър. Десет дни пътували, но на единайсетия морето се развълнувало, вълните се разбунтували, корабът политал ту нагоре, ту надолу, доближил се до скала посред морето. Блъснали се, корабът се разтрошил и всички се издавили. Бадр Басим се спасил, защото се бил уловил за някаква дъска. Носила го тя из морето с теченията и ветровете и го извела на някакъв бряг. Видял град, снежнобял като гълъб, с високи стени, красиви сгради, здрави бойници, а морето се плискало в основите на крепостта.