Спомен за светлина

Брин беше избрал това място на югоизточния връх на Кандор, защото теренът им даваше предимство, макар и малко. Реката, която течеше от север на юг по източната граница на Кандор, беше дълбока, но на по-малко от четвърт миля от хълмовете, от изток на запад по южната граница, имаше брод. Армията на Сянката щеше да подходи към брода, за да навлезе в Арафел. Брин бе разположил силите си при брода и на хълмовете над него и можеше да влезе в бой с нашественическата армия от две посоки. Ако го притиснеха, можеше да се изтегли през брода на арафелската страна и водната преграда щеше да затрудни тролоците. Малко предимство, но в боя понякога малките неща решаваха всичко.

На равнините западно от реката Сянката бе строила армиите на Шара и тролоците.

Егвийн наблизо оглеждаше лагера. Светлина, какво облекчение беше за Сюан, че Амирлин е оцеляла. Хубаво беше да види отново лицето й.

Стига наистина да беше нейното лице… Амирлин се беше върнала в лагера след тежкото си изпитание, но бе прекарала няколко часа в срещи със Заседателките на тайни места и Сюан все още не беше имала възможност да поговори с нея.

- Егвийн ал-Вийр - извика тя. - Кажи ми къде се срещнахме за първи път!

Всички се извърнаха към нея, намръщени от дързостта й. Егвийн обаче я разбра.

- Във Фал Дара - отвърна тя. - Ти ме върза с Въздух при пътуването ни надолу по реката, като част от урок по Силата, който така и не забравих.

Сюан за втори път си пое облекчено дъх. Никой не беше на онзи урок на кораба освен Егвийн и Нинив. Но Сюан, за съжаление, беше казала за това на Шериам, Надзорничката на Новачките и от Черната Аджа. Е, все още вярваше, че това наистина е Егвийн. Уподобяването на лицето на една жена беше лесно, но да разкриеш спомените й беше друга история.

Все пак се постара да погледне Амирлин в очите. Носеха се приказки за случилото се в Черната кула. Миреле беше говорила за това, за събитията, споделени от новите й Стражници. Нещо тъмно.

Казваха, че можело да се познае. Сюан щеше да види промяната в Егвийн, ако тя беше променена, нали?

„Ако не можеш да го познаеш, значи всички сме обречени”, помисли Сюан. Трябваше да се довери на Амирлин така, както го беше правила толкова много пъти.

- Съберете Айез Седай - каза Егвийн. - Командир Брин, знаете заповедите си. Държим при тази река, освен ако загубите не станат толкова непоносими, че… - Замълча. - От колко време са тук _онези_?

Сюан погледна нагоре в небето към съгледвачите ракен.

- Цяла сутрин. Нали получи писмото му.

- Проклетник - промърмори Егвийн.

Съобщението на Преродения Дракон, донесено от Мин Фаршоу, беше кратко.

„Сеанчанците воюват със Сянката.”

Беше изпратил Мин при тях, по причини, които тя не пожела да обясни. Брин веднага й беше възложил работа: писар на майсторите в обоза.

- Вярвате ли на думата на Преродения Дракон за сеанчанците, Майко? - попита Серин.

- Не знам - отвърна Егвийн. - Но няма значение. Оформете бойните линии, но дръжте под око онези същества горе в случай, че атакуват.