Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
— Не разбирам какво става с нея — рече Том. — Да не би да се е изморила?
Ал се обади:
— Никак няма да съжалявам, когато свърши пътешествието ни! Мира не ми дава този проклет камион.
Том рече:
— Браво на теб — добра кола си избрал. Върви като по вода.
Цялата нощ худзонът се впиваше в душната тъмнина и зайците бягаха от светлината на фаровете му далеч, правейки дълги, отсечени скокове. И когато напред блеснаха светлините на Мохаве48, отзад вече почна да се разсъмва. В утринната дрезгавина на запад се показаха планини. В Мохаве взеха вода и масло и продължиха към планините; сега зората вече бе се зазорила.
Том извика:
— Минахме пустинята! Татко, Ал, гледайте! Наистина я минахме!
— Тъй съм изморен, че ми е все едно — каза Ал.
— Дай аз да карам.
— Не, почакай още малко.
Когато преминаха през Техачапи, вече беше съвсем светло. Зад гърба им изгряваше слънцето. И изведнъж долу пред тях се откри обширна долина. Ал рязко удари спирачките посред шосето и викна:
— Божичко! Гледайте!
Лозя, овощни градини, обширна равна долина — зелена, прекрасна. Дървета, посадени в редици, сред ТЯХ — къщи.
И бащата каза:
— Боже всевишни!
Градчета в далечината, селища сред овощни градини и утринно слънце, заляло със злато долината. Отзад дадоха сигнал. Ал свърна към края на шосето и там спря.
— Трябва хубаво да разгледам всичко.
Позлатени от утринното слънце нивя, върби, редици евкалиптови дървета.
Бащата въздъхна:
— Не съм мислел, че може да има такова нещо на света!
Праскови, орехови горички и тъмнозелени петна — портокалови градини. Сред дърветата червени покриви и плевниците — големи, цели грамади. Ал слезе от камиона и направи няколко крачки, за да се разтъпче.
Той извика:
— Майко, погледни! Пристигнахме!
Рути и Уинфийлд изпълзяха от камиона на земята и замръзнаха на мястото си, благоговейно и плахо гледайки обширната долина. Далечината се губеше в омара и ти се струваше, че земята колкото по̀ се приближава до хоризонта, толкова по-мека става. Една вятърна мелница проблясваше от време на време с крилете си като малък хелиограф. Рути и Уинфийлд гледаха, без да откъсват очи, и Рути прошепна:
— Ето я Калифорния.
Уинфийлд повтори тази думичка на срички, беззвучно мърдайки устни.
— Има плодове — каза той на глас.
Кейси и чичо Джон, Кони и Роуз от Шарън също слязоха. И те застанаха мълчаливо. Роуз от Шарън вдигна ръка — да приглади косите си, видя долината и ръката й бавно се отпусна надолу.
Том рече:
— А къде е майка? Искам и тя да види. Майко, гледай! Ела тук. — Майката бавно, с мъка се прехвърли през задния капак. Том я погледна: — Божичко! Да не си болна? — Лицето на майката бе подпухнало, посивяло, очите бяха хлътнали дълбоко, клепачите — почервенели от безсънието. Краката й докоснаха земята и тя се хвана за капака на камиона, за да не падне.
Изрече пресипнало:
— Значи, минахме пустинята?
Том показа обширната долина:
— Гледай!
Майката погледна нататък, накъдето сочеше Том, и устата й леко се отвори. Пръстите й посегнаха към гърлото, хванаха една гънка мека кожа и леко я стиснаха.
— Слава богу! — каза тя. — Пристигна нашето семейство. — Коленете й се подкосиха и тя седна на стъпалото на колата.
— Болна ли си, майко?
— Не, уморена съм.
— Нощес никак ли не спа?
— Никак.
— Баба ли беше зле?
Майката погледна ръцете си, които лежаха на коленете й като уморени любовници.
— Исках да почакам мъничко, тогава да ви съобщя. За да не ви разваля… настроението.
Бащата рече:
— Значи, бабата е съвсем зле.
Майката вдигна очи и обгърна с продължителен поглед долината.
— Бабата почина.
Всички мълчаливо я погледнаха и бащата попита:
— Кога?
— Още преди да ни спрат.
— Защо тогава не позволи да прегледат багажа?
— Страхувах се да не останем в пустинята — отговори майката. — Казах на бабата, че няма друг изход. Семейството трябва да премине пустинята. Казах й, всичко й казах, а тя вече береше душа. Не можехме да спираме посред пустинята. Имаме малки деца… Розашарн е бременна. Казах всичко на бабата. — Тя вдигна ръце от коленете си и за миг закри с тях лице, после тихо изрече: — Трябва да я погребем сред зеленина, на някое хубаво място. И наоколо да има дървета. Нека да почива в земята на Калифорния.
48
Мохаве — пустиня в югозападната част на САЩ, силно разрушена хълмиста местност с ниски, но остри гребени и широки котловини, запълнени с пясък. Една от класическите пречки по естествения път за Калифорния. Форт Мохаве е индиански резерват на границата между Аризона и Калифорния.