Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Добрината на Далинар щеше да се превърне в затвор.
— Щедър сте, Сиятелни господарю, но аз всъщност имам…
— Далинар! — провикна се някой от присъстващите. — Ще подновим ли срещата по някое време днес, или ще ми се наложи да поръчам подобаваща вечеря?
Далинар се обърна към някакъв пълничък брадат мъж в традиционно облекло — роба с отворена предница, свободна риза и военна пола такама. Върховният принц Себариал, прецени Шалан. Ясна го описваше като противен и непотребен човек. Намерила беше по-добри думи дори за Върховния принц Садеас, макар да отбелязваше, че не заслужава доверие.
— Добре, добре, Себариал — отговори Далинар, остави Шалан и се упъти към местата за сядане в центъра на залата. Седна на стола до писалището. Горд на вид мъж с голям нос се настани до него. Трябва да беше Елокар, кралят. Оказа се по-млад от представата на Шалан. Защо Себариал поиска подновяването на срещата от Далинар, а не от краля?
В следващите мигове подготовката на Шалан беше подложена на изпитание — високопоставени мъже и жени се настаняваха в разкошните столове. До всеки имаше малка масичка, а зад масичката — старши слуга за важните задачи. Множество паршенди имаха грижата масите да са отрупани с вино, ядки, пресни и сушени плодове. Шалан потреперваше всеки път, когато някой парш минеше край нея.
Отброяваше Върховните принцове на ум. Садеас лесно се разпознаваше — поруменял от веничките под кожата, като баща ѝ, след като пийнеше. Останалите му кимнаха и го оставиха да седне пръв. Явно извикваше толкова уважение, колкото и Далинар. Съпругата му Иалаи имаше тънка шия, широка уста с плътни устни и щедър бюст. Ясна беше написала, че е проницателна като мъжа си.
Двама Върховни принцове се настаниха от двете им страни. Единият беше Аладар, прочутият дуелист. В бележките на Ясна нисичкият мъж се споменаваше като могъщ принц, почитател на риска и известен с любовта си към залагането в онези игри, които светилищата забраняваха. Аладар и Садеас бяха във видимо приятелски отношения. А не бяха ли врагове? Чела беше, че често се карат за земи. Е, това явно бе минало. Сега изглеждаха единни пред Далинар.
С тях бяха Върховният принц Рутар и съпругата му. Ясна ги смяташе едва ли не за джебчии, но предупреждаваше, че са опасни опортюнисти.
Като че залата беше разположена, щото всички да гледат тези две групировки. Кралят и Далинар срещу Садеас, Рутар и Аладар. Явно откакто Ясна беше водила бележки, политическите съюзи се бяха изменили.
Залата притихна. Явно никой не се интересуваше, че Шалан гледа. Адолин се разположи до баща си заедно с някакъв младеж с очила. Празното място навярно беше на Навани. Шалан внимателно заобиколи стаята — беше пълно със стражи, адютанти и дори неколцина Броненосци. Така тя излезе от погледа на Далинар, та да не би той да я забележи и да я отпрати.
Сиятелната господарка Яйла Рутар сключи ръце, приведе се напред и заговори първа.
— Ваше Величество, опасявам се, че днешният ни разговор се върти в кръг и не постигаме нищо. Разбира се, Вашата безопасност е основната ни грижа.
От другата страна на насядалите в кръг Върховни принцове Себариал изсумтя шумно, докато дъвчеше парчета пъпеш. Всички подчертано не обръщаха внимание на безочливия брадат мъж.
— Да — рече Аладар. — Убиецът в бяло. Трябва да направим нещо. Няма да седя в двореца си и да чакам да ме убие.
— Той изтребва принцове и крале в целия свят! — додаде Рутар. Със свитите рамене и плешивата глава, той приличаше на Шалан на костенурка. Какво беше написала Ясна за него?
Че е страхливец, рече си Шалан. Винаги избира безопасността.
— Трябва да представляваме единен Алеткар — заяви Хатам. Тя веднага го разпозна заради дългия му врат и изтънчения говор. — Не бива да допускаме да ни напада един по един и не бива да се караме.
— Тъкмо затова трябва да следвате моите заповеди — отвърна кралят и се навъси.
— Не — възрази Рутар. — Тъкмо затова трябва да изоставим налудничавите ограничения, които ни наложихте, Ваше Величество! Не е сега времето да изглеждаме като глупаци в очите на света.
— Послушайте Рутар — вметна Себариал. — Той отлично знае как да изглежда като глупак.
Споровете продължиха и Шалан успя да усети по-добре настроенията в залата. Всъщност групировките бяха три. Далинар и кралят, привържениците на Садеас, и онези, които тя нарече помирители. Водена от Хатам — от чиято реч личеше, че е единственият роден за политик тук — тази група искаше да посредничи.