Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Беше се изкъпал и избръснал преди часове и знаеше, че трябва да се облече и излезе. Онзи лесър с ненаситния апетит за стоката твърдеше, че са го излъгали с пратка кокаин. Само че близнаците бяха изпълнили точно тази поръчка според желанията на убиеца и го бяха записали.
Просто малка предпазна мярка, която Асейл беше предприел.
Така че не знаеше за какво е всичко това, но със сигурност щеше да разбере: беше изпратил записа на лесъра чрез телефон преди около час и все още чакаше отговор.
Може би щеше да се наложи още една среща лице в лице.
А недоволният му купувач не беше единственото, което му беше на главата. Наближаваше онова време от месеца, когато с Бенлоиз трябваше да си оправят сметките - сложни трансфери от банкови сметки, които изнервяха всички, включително и Асейл. Въпреки че правеше редовно седмични вноски, те бяха една четвърт от реалните му доходи и на тридесето число трябваше този баланс да се оправи.
Много пари. А хората взимат доста скапани решения, когато толкова много пари са в играта.
Също така бе и това, че за първи път щеше да поиска близнаците да го придружат. Не мислеше, че Бенлоиз щеше да се зарадва на допълнителната компания, ала бе нужно за двамата му съдружници да бъдат въведени по-натам в нещата – и това плащане щеше да бъде най-голямото изобщо.
Със сигурност щеше да има нов рекорд, ако той и лесърът продължат сделките си.
Асейл премести мишката. Кликна на един от квадратите. Завъртя охранителната камера наоколо, търсеше в задната част на къщата си. Нищо не се движеше. Нямаше раздвижени сенки. Дори върховете на боровете не се помръдваха от вятъра.
Нямаше следи от ски. Нито надничащи от прикритието си фигури.
Можеше да го наблюдава от другаде, помисли си той. От страната на реката. Или на пътя. Откъм уличката.
Разсеяно се пресегна за стъкленичката с бяло, която държеше до клавиатурата. Беше взел в късния следобед, когато бледата светлина на деня бе причинила превключването на нощно виждане за камерите. Също така беше взимал още няколко пъти оттогава, просто за да остане буден.
Не беше спал вече два дни.
Или бяха три?
Докато мърдаше малката сребърна лъжичка в кръг вътре, чу само почукването на метал в стъкло.
Той погледна вътре.
Изглежда беше довършил доста от материала.
Раздразнен просто от всичко в живота му, Асейл метна настрани стъкленичката и се облегна назад в стола си. Умът му се завъртя и желанието да мине от картина на картина, на картина, го притисна сякаш нямаше свобода на избор, едва усещаше, че мозъкът му работи по опасен начин.
Беше затворен обаче. Отиваше бързо наникъде.
Къде беше красивата му натрапница?
Със сигурност не беше мислела това, което бе казала.
Асейл разтърка очи и наистина мразеше начина, по който мислите му препускаха, изстрелваха се напред-назад от едната страна на черепа му към другата.
Просто не можеше да повярва, че тя щеше да стои настрана.
Телефонът му иззвъня и той се протегна към него с рефлекси, които бяха прекалено бързи, прекалено резки. И когато видя кой е, нареди на мозъка си да се стегне.
- Получи ли видеото? – попита той настоятелно, вместо „Ало“.
Гласът на най-големия му клиент не беше доволен.
- Как да знам кога е записан?
- Трябва да знаеш какво са носили хората ти тогава.
- Тогава къде ми е стоката?
- Не съм аз този, който трябва да каже. След като сключа сделката с твоите хора, моята отговорност изчезва. Доставих исканото на уговореното място в уговорения час и с това изпълних дълга си към теб. Какво става оттук нататък не е моя грижа.
- Ако те спипам, че ме пързаляш, ще те убия.
Асейл въздъхна отегчено.
- Скъпи човече, не бих си губил времето с нещо такова. Как иначе ще вземеш това, което искаш? И в допълнение, може ли да ти напомня, че за мен няма изгода да съм нечестен с теб и твоята организация. Печалбата, която ти представляваш, е това, което има значение за мен и ще направя всичко по силите си, за да продължат тези пари да идват при мен. Това е бизнесът.
Последва дълго мълчание, но Асейл беше достатъчно умен, че да стигне до заключението, че е защото убиецът от другата страна на линията беше съвсем объркан.