Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— И няма защо да го търпиш, мила моя — отвърна мистър Уелър.
— Защо? — попита Мери.
— Защото грозотата и мошеничеството никак не си вървят с хубостта и честността — отвърна мистър Уелър. — Нали, мистър Мъзл?
— Никак не си вървят — потвърди този джентълмен.
Тогава Мери захвана да се смее и каза, че готвачката я е разсмяла; а готвачката също захвана да се смее и каза, че не е вярно.
— Нямам чаша — обади се Мери.
— Пий с мене, мила моя — рече мистър Уелър. Сложи си устните на мойта чаша и аз ще мога тогаз да те целуна чрез посредник.
— Срамота е, мистър Уелър! — рече Мери.
— К’во е срамота, мила моя?
— Да се говори тъй.
— Глупости; в туй няма нищо лошо. Туй си е естествено. Нали, госпожо готвачке?
— Не ме питайте за таквиз безобразия — отвърна страшно развеселената готвачка и двете с Мери отново се разсмяха, докато, кое от бирата, кое от студеното месо заедно със смеха, Мери много лошо се задави — страшен пристъп, от който се избави само благодарение на многобройни потупвания по гърба и други необходими грижи, положени най-деликатно от мистър Самюъл Уелър.
В разгара на настъпилото веселие и празнично настроение камбанката при входа силно издрънка; младият джентълмен, който се хранеше в пералнята, веднага отиде да отвори. Мистър Уелър бе отдал цялото си внимание на хубавата прислужничка; мистър Мъзл бе погълнат от задачата си на домакин; а готвачката тъкмо бе спряла да се смее и точно насочваше голям залък към устата си, когато вратата се отвори и в кухнята влезе мистър Джоб Тротър.
Ние казахме „влезе мистър Джоб Тротър“, но изразът не е съобразен с нашето обичайно строго придържане към фактите. Вратата се отвори и мистър Тротър се появи. Той щеше да влезе и тъкмо се канеше да го направи, но щом съзря мистър Уелър, неволно отстъпи една-две крачки назад и се загледа, застанал съвсем неподвижно от почуда и ужас, в неочаквано открилата се пред него картина.
— Ето го — рече Сам и скочи радостно на крака. — Та ний точно за тебе говорехме. Как си? Къде беше? Хайде, влизай!
Сграбчвайки черничевата яка на несъпротивляващия се Джоб, мистър Уелър го издърпа в кухнята, заключи вратата и предаде ключа на мистър Мъзл, който съвсем хладнокръвно го пусна в страничния си джоб и закопча копчето.
— Ей, че майтап! — извика Сам. — Кат си помисля само, че моят господар ще има удоволствието да срещне твоя на горния етаж, също както аз се радвам да те срещна тук, долу. Как я караш и какви са изгледите за бакалската търговия? Ама много ми е драго, че се виждаме! И много щастлив ми изглеждаш! Страшно приятно е, дет се срещаме, нали, мистър Мъзл?
— Страшно приятно — рече мистър Мъзл.
— Колко е весел! — рече Сам.
— В какво прекрасно настроение — рече Мъзл.
— Колко е доволен, че вижда тъкмо нас; това прави срещата ни двойно по-приятна — рече Сам. — Моля, седни, седни.
Мистър Тротър се остави да го сложат да седне на един стол край огнището. Той извъртя малките си очи първо към мистър Уелър, после към мистър Мъзл, но нищо не каза.
— И тъй — поде Сам, — сега ми се иска да те запитам пред тез дами, просто от любопитство, дали още се смяташ такъв мил и благовъзпитан млад джентълмен, който развява розова носна кърпичка и носи молитвеник с химни номер четири?
— И искал да се ожени за готвачка — намеси се възмутено въпросната дама, — негодник неден!
— И щял да тръгне по правия път и да отвори бакалница — додаде Мери.
— И аз имам да ви кажа нещо сега, млади човече — тържествено рече мистър Мъзл, много ядосан от последните два намека. — Тази дама тук — и той посочи готвачката — дружи с мене; и ако се осмелявате да говорите, сър, че сте щели да отваряте бакалница заедно с нея, вие засягате мен, и то в една от най-деликатните точки, дето един мъж може да засегне друг мъж. Разбирате ли ме, сър?
Тук мистър Мъзл, който имаше високо мнение за своето красноречие, защото подражаваше на своя господар, млъкна и зачака отговор.
Но мистър Тротър не даде отговор. Следователно мистър Мъзл продължи със своя тържествен тон:
— Много е възможно, сър, да не ви повикат на горния етаж за известно време, тъй като моят господар е особено много зает в този момент да си оправи сметките с вашия господар, сър; следователно ще имате възможност спокойно да се поразговорите насаме с мене, сър. Разбирате ли ме, сър?