Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)

Не прекараха така приятно и непринудено, както би могло да се очаква. Мистър Мийгълс, зашеметен от високопоставената компания, понеже много я ценеше, не беше съвсем на себе си. Мисис Гауън беше съвсем на себе си, а от това той се чувствуваше още по-зле. Легендата, че не мистър Мийгълс е бил пречката за брака, а че пречката е било величието на фамилията и че фамилното величие е сторило отстъпка и сега най-сетне се е възцарило едно успокоително единомислие, витаеше над всичко тук, макар да не бе изразено с думи. Барнакловците си мислеха, че те от своя страна веднаж завинаги се разделят с Мийгълсови, щом настоящото събиране достигне своя край; а Мийгълсови от своя страна изпитваха същите чувства. Освен това Гауън, който държеше да изтъкне достойнствата си на човек разочарован, човек, който има за какво да се сърди на фамилията си и който вероятно бе позволил на майка си да ги събере тук, от една страна, с надеждата, че ще може да ги нервира, а от друга, че ще може да измъкне нещичко от тях, непрестанно им натикваше под носа своята дарба и своята бедност и им заявяваше, че се надявал с времето да съумее да осигури коричка хляб и сирене на своята жена и че умолявал ония от тях, които (като по-късметлии от него) желаели да се сдобият с някой хубав предмет и били в състояние да си купят картина, да си припомнят за него, бедния художник. Тогава лорд Десимъс, който изглеждаше като същинско чудо на своя собствен парламентарен пиедестал, се прояви като най-празнословния от всички присъствуващи: пожела щастие на младоженката и младоженеца с изрази тъй банални, че и най-верните му последователи и привърженици едва ги издържаха; а самият той подтичваше, самодоволен като видиотен слон, из обърканите лабиринти на изреченията, които му се привиждаха като широки булеварди и дори и през ум не му минаваше да се измъкне най-сетне оттам. После пък мистър Тайт Барнакл заяви, че сред компанията присъствувала една личност, която му пречела да помоли сър Томас Лоурънс, прочутия портретист, да нарисува портрета му в официално облекло, ако изобщо на подобно нещо можеше да се попречи; а в това време Барнакл младши разказваше на двамина от празноглавите млади джентълмени, негови роднини, че тук имало едно приятелче, гледай сега, което нахлу в нашия отдел — без да му е определена среща — и каза, че искал да разбере, разбираш; и че, гледай сега, ако сега си науми да вземе да избухне, което не е изключено, разбираш (защото човек никога не знае на какво е способен едни простак радикал), и ако рече да каже, че иска да знае, разбираш, тогава ще видиш какво ще стане; разбираш?